Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Вирна направо побесня, след като установи, че Прелатът е крила от нея важна информация. Че я е използвала, без да й каже защо. Прелатът я попита дали знае защо е била избрана да отиде да търси Ричард. Вирна отвърна, че предполага, че е било израз на доверие към нея. Прелатът й обясни, че причината е в подозренията й, че Сестрите Грейс и Елизабет, които бяха изпратени на пътешествието заедно с нея и избрани първи, са Сестри на мрака. И че Аналина е разполагала с достоверна информация от пророчество, че първите две Сестри ще умрат. Прелатът използвала прерогативите си да избере Вирна за трета Сестра.
Вирна я попита:
— Избрала си ме, защото си знаела, че не съм от тях?
— Избрах те, Вирна — отвърна Прелатът, — защото беше много назад в списъка на Сестрите. И защото си не особено забележителна. Не ми се вярваше да си от тях. Ти си с нищо незабележима личност. Сигурна съм, че Сестрите Грейс и Елизабет са си прокарали път до първите места в списъка, защото онзи, който стои начело на Сестрите на мрака, е преценил, че може да ги пожертва. Аз стоя начело на Сестрите на светлината. Избрах те поради същата причина.
Има Сестри, които са много ценни за нашата цел. Не бих рискувала някоя от тях за подобна работа. Момчето може да е важно за нас, но не повече от някои други неща в Двореца. Това бе една възможност, която не исках да изпускам. Ако се бяха появили проблеми и никоя от вас не се бе завърнала… е, смятам, разбираш, че един генерал не би искал да загуби най-добрите си войници в незначителна битка.
Жената, която й се бе усмихвала топло, когато Вирна беше малко момиченце, бе разбила сърцето й.
Вирна придърпа нагоре завивката, стените на параклиса се размиха пред очите й. Всичко, което някога бе искала, бе да стане Сестра на светлината. Мечтаеше да бъде като тези чудодейни жени, които използват дарбата си в служба на Създателя тук, на този свят. Беше отдала живота и сърцето си на Двореца на пророците. Никога нямаше да забрави деня, в който й съобщиха, че майка й е починала. От старост, бяха казали.
Майка й не притежаваше дарбата и Дворецът нямаше нужда от нея. Тъй като живееше далеч, Вирна я виждаше много рядко.
Когато майка й идваше в Двореца на посещение, се стряскаше, защото Вирна не остаряваше като всички нормални хора. Жената не можеше да го разбере, независимо колко пъти и как се опитваше Вирна да й обясни за заклинанието. Вирна знаеше, че майка й всъщност не иска да разбере. Че се страхува от магията.
Макар Сестрите да не се опитваха да крият съществуването на заклинанието, обгръщащо Двореца, което забавя стареенето им, родените без дарбата трудно го разбираха. В техния живот магията нямаше място. Хората се гордееха да живеят в близост до Двореца, до могъществото и блясъка му. И макар да гледаха на него със страхопочитание, то граничеше с изпълнена със страх предпазливост. Не се осмеляваха да мислят за неща с такава мощ, също както всички се радваха на светлината на слънцето, но никой не гледаше право в него.
Когато почина майка й, Вирна беше живяла в Двореца вече четиридесет и седем години, а беше все още младо момиче.
Никога нямаше да забрави деня, в който й съобщиха, че Леитис, дъщеря й, е починала. От старост, бяха казали.
Дъщерята на Вирна, дъщерята на Джедидайа, не притежаваше дарбата и Дворецът нямаше нужда от нея. Ще е по-добре, бяха казали, ако бъде отгледана от обикновено семейство, което ще я обича и ще й осигури нормален живот — животът в Двореца не бе създаден за родени без дарбата. Вирна я чакаха делата на Създателя, затова се примири.
Свързването на дарбите на мъж и жена създаваше по-добри — макар и все така далечни — възможности за поколение с дарба. Поради тази причина Сестрите и младите магьосници можеха да се надяват на одобрение и дори на официално насърчение за създаването на деца.
Както обикновено в такива случаи, Дворецът се погрижи Леитис да не разбере, че хората, които са я отгледали, не са истинските й родители. Вирна мислеше, че така е най-добре. Та каква майка можеше да бъде една Сестра на светлината? Дворецът осигуряваше такива семейства и Вирна беше спокойна за благоденствието на дъщеря си.
Вирна я бе посещавала няколко пъти просто така, като Сестра, дошла да даде благословията си на семейство честни, трудолюбиви хора, и Леитис й се бе видяла щастлива. Последния път, когато я видя, Леитис бе посивяла и съсухрена, ходеше само с бастун. Не си спомняше Вирна като същата Сестра, която я бе посетила преди шейсет години, когато играеше на гоненица с приятелчетата си.