Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Вирна сграбчи мъжа за кирливата яка.
— Какво! Изровил е някого от земята? Това ли е искал да каже?
Милтън кимна.
— Точно така. Чували ли сте някога подобно нещо? Да се изравят мъртъвци? Да ги заравям в земята не ме притеснява — това ми е работата. Но при самата мисъл да ги изравям обратно ме побиват тръпки. Това си е светотатство. Ние тогава, разбира се, си поркахме за добрите стари времена и всичко останало, ама направо ми се изправиха косите.
Мислите на Вирна се щураха във всички посоки едновременно.
— Кого е извадил? И по чия заповед?
— Всичко, което ми каза, беше „за Двореца“.
— Преди колко време?
— Преди доста. Не си спомням… чакайте, беше след зимното слънцестоене, не много, може би няколко дена.
Тя го разтърси за яката.
— Кой е бил? Кого е изровил приятелят ти?
— Попитах го. Попитах го кого са искали обратно. Каза ми така: „Все им беше тая кого, трябваше само да ги извадя и да ги увия добре в чисти плащеници.“
Вирна го стисна още по-здраво за яката.
— Сигурен ли си? Нали сте пили — може просто да е било пиянско бръщолевене.
Той поклати глава, сякаш се страхуваше, че тя може да му я откъсне.
— Не, кълна се. Хам не си измисля истории, нито пък лъже, когато пие. В такива моменти всичко, което ми казва, е истина. Независимо какъв грях е извършил, когато пие, ми признава всичко. И помня добре какво ми каза. Това беше последната нощ, когато видях приятеля си. Помня думите му. Каза да гледам на всяка цена да изпратя сметката в Двореца, но да изчакам няколко седмици, щото били заети, така му казали.
— Какво е направил с тялото? Къде го е занесъл? Кому го е дал?
Милтън се опита да отстъпи назад, но хватката й не му позволяваше.
— Не знам. Каза, че ги закарал в Двореца с каруца, покрита плътно отгоре, и че трябвало да мине от специално място, за да не му проверяват стражите товара. И да си облече най-хубавите дрехи, та да не го разпознаят хората какъв е, пък и да не плаши изисканите хора в Двореца и особено за да не накърнява нежната чувствителност на Сестрите, които контактуват със Създателя. Каза, че направил всичко, както му било казано, и се гордеел, че го направил добре, щото никой не бил притеснен от това, че внесъл телата в Двореца. Това е всичко,което ми каза. Не знам повече, кълна се в надеждата си един ден, когато животът ми на земята приключи, да отида в светлината на Създателя.
— Тела? Ти каза тела. Повече от едно ли са били? — Тя го стрелна със заплашителен поглед и затегна хватката си. — Колко? Колко тела е изкопал и е вкарал в Двореца?
— Две.
— Две?… — повтори тя шепнешком, широко ококорила очи.
Той кимна.
Ръката на Вирна отпусна яката му.
Две.
Две тела, увити в чисти плащеници.
Тя вътрешно кипеше от ярост. Стисна юмруци.
Милтън преглътна и вдигна ръка.
— Още нещо. Не знам дали е важно.
— Какво? — попита тя, стиснала зъби.
— Каза, че ги искали пресни, и единият бил малък, с него не му било особено трудно, но за другия му трябвало доста време, щото бил доста едър. Не ми се искаше да го разпитвам повече. Съжалявам.
Тя положи огромни усилия да се усмихне.
— Благодаря ти, Милтън, беше от изключителна помощ на Създателя.
Той закопча ризата си догоре.
— Благодаря, Сестро. Сестро, никога не съм имал смелостта да отида в Двореца, понеже съм гробар. Знам, че хората не обичат да ме виждат край себе си. И затова. Сестро, можете ли да ме благословите с Неговата благословия?
— Разбира се, Милтън. Ти свърши Неговата работа.
Той затвори очи и замрънка молитва.
Вирна нежно докосна челото му.
— Създателят да те благослови, детето ми — прошепна тя и почувства как топлината на Хана й се влива в главата му. Той изпъшка. Вирна остави Хана си да премине през съзнанието му. — Няма да си спомняш нищичко от онова, което ти е казал Хам за сметката, докато сте пиели. Ще си спомниш само, че ти е споделил, че е свършил работата, но че не знаеш каква е била. След като си тръгна, няма да помниш посещението ми.
Очите му се обърнаха под клепачите и едва тогава ги отвори.
— Благодаря, Сестро.