Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)». Краткое содержание книги:
Настаних се, но май няма да ми се наложи да пиша. А един вече драска нещо, на коляно, — дали не е цивилен гебист? Таурин докладва скучно, апатично: ето, Анатолий Кузнецов забягна, такъв позорен случай, СП на РСФСР има решение, в тулската организация са го разгледали, всички са дълбоко възмутени (абсолютно безизразно), решили да се разгледа във всички организации. Разбира се, ще засилят контрола над заминаващите за чужбина писатели и възпитателните мерки…
(Аз май отдавна не съм робско мъниче, вече не ми се свива сърцето, че ще ме привикат: „Сега нека каже отношението си др. Солженицин…“, — но аз вече стоя здраво на краката си, вече не могат изскубна думичка от мен. А впрочем положението е глупаво: нали ще предложат да гласуваме за сурово осъждане на Кузнецов? Какво — да го одобрявам ли?)
…Виж, в московската организация на високо, на добро равнище преминало събранието. Били изказани делови обвинения срещу Лидия Чуковская, Лев Копелев и Булат Окуджава…
(Няма как — за тях ще трябва да се застъпя. Но ми се мярва робска мисъл: дали да не си затрая? Това не е Москва, Рязан е, какво толкоз… И ако не бяха близки приятели, ако бяха просто либерални писатели — като нищо щях да се наведа, нека профучи. Но за тия твърдо реших: ще кажа! Тъкмо ще имам повод да не гласувам и „за резолюцията като цяло“.)
Таурин каканиже печално и като за нещо незначително:
— Е… стана дума и за вашия член, за другаря Солженицин.
Край. Докладът е приключен. „Станало дума.“ Очевидно — несериозно.
Кой ще се изкаже? Матушкин. Смъква се от перваза на прозореца, потрива се. Дават му 10 минути регламент.
Аз (предвиждайки, че и на мен ще ми потрябва): — Дайте му повече, какво толкоз?!
Всички (предвиждайки, че и на мен ще ми дотрябват): — Не, десет, десет!
Полека-лека, леко извърнат към мен, Матушкин започва да ме напада. (Текстът е известен.) Аз драскам ли, драскам, но сам се чудя: как са се престрашили? Почти бях сигурен, че няма да се престрашат, и станах нагъл от моята безнаказаност. Ама не, ясно виждам: на самите тях не им е изгодно, търсят си белята, защо? Злобата им е изпила ума.
Един след друг, без паузи, се изказват братята писатели: и любезният Баранов, и простакът Левченко, и чистата душа Родин, и тревожният чорлав Маркин. Маркин толкова явно се колебае дори в изказването си: „Не искам да участвам в това махало — сега изключваме А. И., после ще го приемем, после пак ще го изключим, пак ще го приемем…“ — и гласува за изключването ми. (Ако можеше съвсем малко да го подкрепя, ако бях се намесил малко по-рано — но така се съвпадна: той от две години чакаше да му дадат стая — и утре обещават да му издадат настанителна заповед. И Левченко от колко години е без жилище. И Родин от колко години моли да го преселят в Рязан — също не му дават. И опитът на началството показва: така, дръжте се.)
Аз: — Позволете да задам въпрос.
Не дават: не! не бива.
Аз: — Няма стенографка. Няма да има протокол.
Нищо, на тях не им трябва!
Нещо се разприказва онзи шкембестият, величествен като Наполеон, питам го:
— Извинявайте, кой сте вие, че да присъствате на писателско събрание?
Той чак се разсмива от смайване:
— Как — кой? Ха-ха! Не знаете ли? Представител съм на областния комитет!
— Какво от туй, че сте представител? А какъв сте именно?
— Секретар на обкома!
— Какъв именно секретар? — не мирясвам аз.
— По агитацията.
— Да прощавате, как се казвате?
— Хъм. Не ми ли знаете името? — Явно е засегнат, дори унизен: — Кожевников!!!
Бреей! — наистина е смешно, бих се засмял и аз, но нямам време. Според съветските представи това е чак дивотия: той се пада роден баща на всички рязански идеологически дейци, не е мърдал от Рязан, аз от седем години съм рязански писател и го питам кой е!… Как няма да се докачи…
— Да — назидателно продължава той, — ние с вас никога не сме се виждали.
— Не, виждали сме се — казвам, — просто имам слаба зрителна памет. (Какви ли шеги не си е правила тя с мен.) Видяхме се, когато се прибрах от Кремъл, разказвах тук за срещата с Хрушчов, вие дойдохте да ме послушате.