Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)». Краткое содержание книги:
Само първата странична на фалшификата си ни показаха, по-нататък сам се сещай.
И никой никъде не може да опровергае! — в това се състои нашата непродажна преса, независима от богаташите.
(Отдавна си мечтая: някой фотограф да направи такъв албум: „Диктатурата на Пролетариата“. Никакви пояснения, никакъв текст, само лица — двеста-триста високомерни, охранени, одрямани и свирепи мутри — как се качват в автомобилите си, как се качват на трибуните, как се извисяват над бюрата си — никакви пояснения, само: Диктатурата на Пролетариата!)
Лесно ли му беше на Твардовски? Лесно ли й беше на цялата редакция на „Новый мир“? Ако тук-там в тази книга ги престъргвам твърде яко, поправете ме: заради техните мъки, заради сковаността и беззащитността им.
Аз за тия атаки нищо не знаех. Вкъщи, в истиинската си вила, прочетох с голямо закъснение статията на Дементиев и ахнах, и взех да вия, и се ядосах на „Новый мир“. Съставих дори писмен анализ. На 2 септември отидох в редакцията. Те се гордееха само с дискусията си (ама пак по-весела е публичната схватка, отколкото когато през пролетта се мъчеха да удушат Твардовски в затворения кабинет) и с малкия си отговор на „Огоньок“, който независимо от едномесечната тромавост и цензурното забавяне на „Новый мир“ все пак сколасаха да лепнат в последната книжка и да издадат. Твардовски тържествуваше скромно:
— Отговорът е достоен!
(А не беше нищо особено. Умерено остроумие. Дементиевата воня за щастие липсва.)
— Достоен е. Но изобщо, А. Т., статията на Дементиев ми причини болка. Не ги биете откъдето трябва. Тая спаружена Дементиева догматичност…
Много се сепна:
— Че то половината статия аз я написах. (Не му вярвам. Твардовски притежава тази несъветска черта: ако нещо се кули, не бяга от него, а го обиква още повече.) Ама ония са банда!
— Не отричам. Но вие все едно не откъдето трябва… Спомняте ли си, в Рязан, докато четяхте романа: „Ако ще се качваш на кладата — поне да има за какво.“
— Знам бе — възбуждаше се той за спор и се разпалваше, — нали вие сте за църквичките! За старините!… (Не би било зле и един селски поет да е за същото…) Затуй те вас не ви атакуват.
— Мен не да ме атакуват, мен направо не бива да ме споменават.
— Но на вас ви прощавам. А ние отстояваме ленинизма. В нашето положение това е дори твърде много. Чистият марксизъм-ленинизъм е много опасно учение (?!), него не го допускат. Добре, напишете ни статия с какво не сте съгласни.
Чак статия не, но предишните страници вече ги имах тезисно на един лист. Статия, то се знае, няма да пиша вместо Самсоновата катастрофа, но — можем ли да си поговорим? След половин век потъпкване на всяка изясняваща дума, отсичане на всяка мислеща глава — такава всеобща бъркотия, че дори близки хора не могат да се разберат. Ето на тях, на приятелите ми, за това открито — може ли?… В тоя „Новый мир“ винаги са толкова доброжелателни към мен, че често пъти сърце не ми дава да им казвам неприятни неща.
— Александър Трифонич, чели ли сте „Вехи“?
Три пъти ме накара да повторя заглавието! — думичката е къса, ама непозната.
— Не.
— А Александър Григорич чел ли ги е някога? Май не ги е чел. А защо без нужда ги подритва два пъти?
А. Т. се намръщи, докато си спомняше:
— Ленин е писал нещо за тях…
— Абе какво ли не е писал Ленин… в разгара на борбата — побързах да добавя, и без това ще прозвучи рязко, и без това — ще се скараме!…
Твардовски не е предишната партийна увереност. Новите търсения се изписват във вид на бръчици по лицето му:
— А откъде да я намеря? Забранена ли е?
— Не е забранена, но в библиотеките я крият. Нека вашите момчета ви я набавят.
Веднага отидохме в другия кабинет, тъкмо при същите тези момчета — Хитров, Лакшин.