Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)». Краткое содержание книги:
не, няма да се върнем! — знае Дементиев. Щом ви се ще да възпявате селото, възпявайте новото, „познало големи промени“, покажете „духовния смисъл и поезията на колхозния земеделски труд и на социалистическото преобразяване на селото“ (иди ти да се трудиш там, червен професоре!).
Щом тактиката изисква да защитаваме Европа — какво толкова не й харесва на „Молодая гвардия“ магнетофонният вой в градския двор? или че във воронежките крайни квартали „вилнее джаз“, а не четат Колцов? С какво попмузиката е по-лоша от руските песни? Съветското благополучие „води към обогатяване на културата“ (това личи по играчите на домино, на сантасе, по пияниците — на всяка крачка го виждаме!). Нас ли ще ни учат да обръщаме нещата с краката нагоре? В „Молодая гвардия“ твърдят, че Есенин го тормозели, че го убили? Есенин го обичаха! — безсрамно си спомня Дементиев (не той лично, разбира се, бил е комсомолски активист, не партийните, не профсъюзните комитети, не вестниците, не критиците, не Бухарин — но… обичали го).
А най-важното: „извършена бе велика революция“, „възникна социалистическият строй“, „моралният потенциал на руския народ се въплъти в болшевиките“, „да гледаме уверено напред“, „вятърът на века духа в нашите платна“…
И — до втръсване така, ръката ми се измори да преписва. И непременно цитати от Горки, и непременно от Маяковски, и всичко четено по хиляда пъти… Заплаха? Има, разбира се, но ето каква: „проникването на идеалистически“ (тутакси и с другата ръка, за да заплете нещата: „и вулгарно-материалистически“, „ревизионистически“ и (за баланс) „догматически“… „извращения на марксизма-ленинизма“. Ето кое ни заплашва! — не националният дух е в опасност, не нашата природа, не душата ни, не нравствеността ни, а марксизмът-ленинизмът е в опасност, така смята нашето напредничаво списание!
И тази вестникарска помия, това студено безсърдечно скудоумие нима ни го предлага не „Правда“, а нашият любим „Новый мир“, единственият светилник, — и то като своя програма?
Така в нашата страна, в наше време за никой проблем (а хиляди такива се гънат изопачени) не може да се говори ясно и чисто — все мъгляво. И в двете спорещи списания мислите не само не са прояснени, а и са сплескани с комунистическа терминология и слюнка, а ненадейно се включиха най-чевръстите трупоядци — „Огоньок“ — и дадоха по „Новый мир“ двумилионен залп — „писмото на единайсетимата“ писатели, за които никой изобщо не е чувал. Хем вече не в защита на „страната на бащите ни“ или, да речем, на „духовното слово“, а — потапяйки последните следи от спора в политическо квичене, в най-пошли доноснически обвинения: провокационна тактика на прехвърляне на мостове! чехословашка диверсия! космополитическа интеграция! капитулантство!
Каквото повикало, такова се обадило. И Дементиев пише: в опасност е марксизмът-ленинизмът, не нещо друго. Не викай вълка да ти помага срещу кучетата.
Не щеш ли, дръпнаха конците и на бърза ръка поместиха, не знам защо, в „Социалистическая индустрия“ писмо до Твардовски от някакъв стругар: „Би ми се искало всички да вървим в крак“ (стоманолеярите и литераторите), „Искаме партиен отговор, друг отговор работническата класа (а от нейно име стругарят Захаров) няма да приеме.“
И — захвана се дискусия по съветски! Типичен с бездарността си оскърбителен фалшификат на некритикувана, неносеща отговорност преса. Каква унизителна участ, какво слонско търпение — да си главен редактор на официално списание и насериозно да изслушваш как неграмотен глупак оценява твоята литература — и колко години от живота на Твардовски са преминали ей в това!… Но този път му помогнало чувството за хумор: помолил „Социалистическая индустрия“ да му изпрати поне фотокопие на този фалшификат и да даде поне паспортните данни на тайнствения Захаров. Впрочем Захаров се оказа съвсем реален — онзи стругар, който е депутат във Върховния съвет и член на ЦК, и вече предупреждаваше пророчески: „Който не вярва в работническата класа, на него и работническата класа няма да му гласува доверие.“ И уверената (и обоснована) наглост на съветските вестникари: че нашият читател не ще седне да сверява вестник отпреди 10 дена, — и дори малката страничка, която те цитират, не си дали труда да поднесат като вестникарска статия!
(на фотокопието)(във вестника с 10 дена по-рано)Уважаеми др. др. от вестникУважаеми Александър Трифонович!„Соц. индустрия!“отдавна се каня да повдигна вотдавна се каня да ви пишапечатаНо отлагах:(нула)В завода сме много заети, а иобществената работа постоянноотнема време (брей че работническаавтентичност на интонацията!)Но един разговорсе състоя тия днисе състоя тия дни в цехапопита ме един мой другарпопита ме един мой другар, наш работник(Другар по ЦК ли? ПоВърховния ли съвет?)