Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
— Аха, значи тогава си попаднал на африканеца — обади се Корсарят.
— Тогава се и запознахме и въпреки че на цвят не е по-бял от гърба на кит, пет пари не давам за това. А след мастър Хари няма друг човек на тоя свят, който да е толкова честен и с когото да ми е така драго да дружа. Е, разбира се, ваша милост, понякога не можеш му излезе наглава, все се перчи със силата си и смята, че няма равен на себе си при свиването на платната с късите въжета и в стъкмяването на марсела, ала нали си е прост чернокож, пък и не бива да придиряме на кусурите на хора, които не са като нас.
— Наистина би било крайно несправедливо.
— Точно така казваше и корабният свещеник на „Брънзуик“! Хубаво е човек да има образование, ваша милост, защото ако няма друга полза от него, то поне го подготвя за боцман и го научава да намери най-късия път до небето. И тъй, както рекох, пет години бяхме с Гвинея колеги и кажи-речи добри приятели, а после се случи така, че в Уест Индия се натъкнахме на нещастните корабокрушенци от разбития кораб.
— Какъв разбит кораб?
— Моля ваша милост да прощава, но аз никога не пипам фокрея, докато не се уверя, че корабът няма да се обърне обратно срещу вятъра. Тъй че преди да ви опиша разбития кораб, ще трябва да преровя мислите си, за да не пропусна нещо, което трябва да се спомене преди всичко друго.
По изражението на събеседницата си Корсарят виждаше с какво нетърпение чака тя да чуе продължението на разказа, което толкова се бавеше, и колко много се страхуваше да не бъде прекъснат. Затова й даде многозначителен знак да остави простодушния моряк да разправя както си знае, защото така най-бързо щяха да стигнат до истината, която и двамата толкова жадуваха да чуят. Оставен да върши каквото си ще, Фид по своеобразния си начин направи накратко необходимия преглед на събитията и след като със задоволство се убеди, че не е пропуснал нищо, свързано според него с повествованието, пристъпи веднага към по-съществената и най-интересна за слушателите му част от разказа си.
— И тъй, както чухте, ваша милост — продължи той, — тогава Гвинея беше на марса, а аз заемах същото място на „Прозерпина“, бързоходен кораб с тридесет и две оръдия, когато между островите и Южна Америка попаднахме на контрабандист; капитанът го плени и ни заповяда да го закараме в някое пристанище, защото беше разумен човек и предполагам, че е изпълнявал заповед. Но от това нищо не излезе, понеже корабът загази: почти на два дена път от подветрената страна на определеното пристанище го връхлетя силен ураган и той потъна. Е, нали беше малко корабче и преди да заспи навеки, му хрумна да легне на едната си страна, та помощник-капитанът, комуто беше поверено, и трима други се търкулнаха от палубата право на морското дъно и, предполагам, оттогава никой нищо не е чул за тях. Тук Гвинея ми направи голяма услуга, защото макар и често дотогава да бяхме делили глад и жажда, за пръв път скочи зад борда, за да не се просмуча със солена вода като риба.
— Значи те е спасил да не се удавиш с другите?
— Не смея да твърдя това, ваша милост, защото, кой знае, може би тази добра услуга дължа на някаква щастлива случайност. Но като се има предвид, че умея да плувам горе-долу като двойно гюлле, винаги съм бил склонен да призная на чернокожия заслугата за това, макар че почти дума не сме обелили помежду си по този въпрос, и то чисто и просто защото, мисля, досега не сме имали възможност да си уредим сметките. И тъй, като видяхме, че няма вече никаква полза от контрабандисткия кораб и краят на пътя му е дошъл, успяхме да спуснем лодката, да прехвърлим в нея това-онова, колкото да не умрем от глад, и загребахме с всички сили към брега. Излишно е да разправям надълго и нашироко на тази дама какво е да си в лодка, тъй като неотдавна сама е изпатила такова нещо, но мога да й кажа следното: ако не беше тази лодка, в която прекарахме с чернокожия почти десет дни, нейното пътуване щеше да завърши зле.