Червеният корсар

— Трябва да призная, че в такъв случай, когато двама души, и двамата способни на трезва преценка, са на различни мнения, съм затруднен да кажа кой има право. С помощта на фактите навярно ще съумея да направя по-правилна преценка.

— Ваша милост забравя Гвинея, който мисли досущ като мен по този въпрос и не смята, че имаме някакви особени заслуги в този случай. Но, както казвате, сър, само като чете корабния дневник човек може да разбере с каква скорост се движи един кораб; тъй че ако тази дама и ваша милост искате да узнаете истината по този въпрос, е, само ми кажете и ще ви разправя всичко на разбираем език.

— Това предложение е разумно — отвърна Корсарят, давайки знак на спътницата си да го последва до оная част от юта, където имаше по-малка вероятност да ги следят любопитни очи. — А сега ни разкажи ясно всичко и можеш да бъдеш сигурен, че ще решим окончателно въпроса от всичките му страни.

Фид не проявяваше ни най-малка неохота да се впусне в исканите подробности. Той се прокашля, пъхна в устата си нов къс тютюн за дъвчене и по различни други начини се приготви да пристъпи към разказа си. А мисис Уилис вече до такава степен бе превъзмогнала нежеланието си да прониква скришом в чуждите тайни, че се поддаде на непреодолимото любопитство и седна на креслото, на което събеседникът й я покани с движение на ръка.

— Баща ми ме прати отрано по море, ваша милост — подзе Фид, след като привърши тези малки приготовления, — защото и той като мен бе прекарал по-голямата част от времето си по вода, отколкото на суша, макар че като прост рибар обикновено не се отдалечаваше много от брега, което в последна сметка не е кой знае колко по-хубаво, отколкото да живееш изцяло там. Така или иначе, когато тръгнах, веднага излязох в открито море и стигнах чак оттатък нос Хорн — това ми беше първият курс, бая път за новак, ала тъй като бях едва осемгодишен…

— Осемгодишен ли! За вас ли става дума? — прекъсна го разочарованата гувернантка.

— Разбира се, госпожо; би могло да се говори и за по-знатни хора, ала трудно може да се намери за тема на разговор човек, който да умее по-добре да вдигне или да прибере корабни платна. Аз започнах разказа си точно откъдето трябва, но тъй като разсъдих, че ваша светлост едва ли ще иска да си губи времето да слуша за баща ми и майка ми, за по-кратко подхванах от времето, когато бях осемгодишен, като пропуснах всички подробности за раждането, името и други неща, които по правило се излагат в обикновено повествование.

— Продължете — подкани го тя, принудена да се примири.

— Мозъкът ми е досущ като кораб, който след малко ще бъде спуснат на вода — подзе отново Фид. — Ако тръгне добре и не направи засечка или не заседне, той заплясква по водата като платно, спуснато в безветрие; но закъса ли нещо, бая зор ще видиш, докато го размърдаш отново. Тъй че, за да раздвижа мислите си и разказът да тръгне гладко, ще трябва да подхвана оттам, откъдето започнах: че баща ми беше рибар и аз заобиколих нос Хорн. Аха, ето на, улових нишката, без възли, намотка след намотка, като добре навито въже; така ще мога лесно да я размотавам по малко, както главният боцман борави с въже. И тъй, както казах, заобиколих нос Хорн и за четири години обходих тамошните острови и морета, които и сега не са по-добре известни, отколкото тогава. След туй през цяла една война служих във флотата на негово величество и получих три рани и толкова отличия, че можех да напълня цял трюм с тях. Точно тогаз се срещнах с Гвинея — чернокожия, милей-ди, който, както виждате, слага нов блок на ъгъла на шкота.