Червеният корсар

— Желаете ли още музика, госпожо? — попита Родрик, измъквайки се плахо от сянката. — Ако искате, мога да ви приспя с песен; но гърлото ми се сковава, когато капитанът ми нарежда да бъда весел, а на мен не ми е никак весело.

Челото на гувернантката се намръщи, тя явно се канеше да даде рязък отрицателен отговор, но жалният тон и свитата, смирена фигура на младежа я трогнаха толкова дълбоко, че бръчките се изгладиха и остана само укорителният поглед, който смекчава бръчките на майчинската загриженост.

— Родрик — рече тя, — мислех, че няма повече да те видим тази вечер!

— Нали чухте гонга. Макар че този човек може да бъде толкова весел и да пее такива вълнуващи песни, когато е в добро настроение, вие още не сте го чули, когато е разгневен.

— Нима е толкова страшен в гнева си?

— За мен е може би по-страшен, отколкото за други; и няма нищо по-ужасно от една негова дума, когато е в лошо настроение.

— Значи е груб с теб?

— Никога.

— Ти си противоречиш, Родрик. Или е груб, или не е. Нима не каза колко ужасен е езикът му, когато е в лошо настроение?

— Да, защото ми се струва, че сега се е променил. По-рано никога не беше замислен или в лошо настроение, ала напоследък не прилича на себе си.

Мисис Уилис не отговори. Езикът на момчето беше безспорно много по-разбираем за нея, отколкото за другарката й, която слушаше внимателно, но нищо не подозираше, защото точно когато гувернантката даде знак на младежа да си върви, Гъртруд изрази желание да утоли живия си интерес към живота и характера на Корсаря. Знакът обаче бе повторен властно и момчето бавно и неохотно се оттегли.

Тогава гувернантката и възпитаницата й се прибраха в своята каюта и след като посветиха няколко минути на ония вечерни обреди и молитви, които и двете при никакви обстоятелства не пропущаха да изпълнят, заспаха с чиста съвест и с надежда, че всевишният ги закриля. При все че камбанката на кораба редовно биеше часа през време на нощните вахти, в мрака не се чуваше почти никакъв друг звук, който да наруши покоя, възцарил се над океана и над всички плаващи в неговото лоно.