Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Червеният корсар
Червеният корсар - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Червеният корсар

Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:

Червеният корсар
1 ... 135 136 137 138 139 140 141 142 143 ... 191
Перейти на страницу:

Но всички приятни очаквания в това отношение бяха забравени, когато последният остров от групата потъна в морето зад тях и корабът се озова сам в пустия океан. Сякаш готов да свали маската си, Корсарят заповяда да се намалят платната и без да обръща внимание на благоприятния вятър, обърна кораба в обратна посока. „Делфин“ легна на дрейф сред океана и тъй като нямаше какво да поглъща непосредствено вниманието на екипажа му, офицерите и моряците се отдадоха на развлечения или на безделие, всеки според прищевките и наклонностите си.

— Надявах се, че ще намерите за добре да ни свалите на някой от островите на негово величество — каза мисис Уилис, заговаряйки за пръв път, откакто се бяха събудили подозренията й за възможността да напуснат кораба, и обръщайки се към мнимия капитан Хайдегер точно когато бе изпълнена заповедта му за лягане на дрейф. — Боя се, че ще ви е неприятно да бъдете лишен толкова време от каютата си.

— По-достойни обитателки тя не би могла да има — отговори той малко уклончиво, но на наблюдателната, разтревожена гувернантка се стори, че погледът му е по-уверен, а поведението му не така сдържано, както предишния път, когато бе зачекнала същия въпрос. — Ако обичаят не изискваше корабът да носи флага на някоя страна, моят винаги щеше да развява знамето на прекрасния пол.

— Но при това положение…

— При това положение аз вдигам емблеми, съответствуващи на моята служба.

— За петнайсет дни, откакто ви досаждам с присъствието си, нито веднъж не съм имала щастието да видя вдигнати тия флагове.

— Така ли! — възкликна Корсарят, хвърляйки й поглед, с който сякаш искащи да проникне в нейните мисли. — Тогава на шестнайсетия ден ще сложим край на тази неопределеност. Хей, кой е там на кърмата?

— За добро или за зло, Ричард Фид — отвърна въпросният индивид, вдигайки глава от един сандък, в който беше пъхната, докато собственикът й търсеше някакъв загубен инструмент, но като разбра кой го вика, добави малко забързано: — Винаги съм на разположение на ваша милост.

— Аха! Това е приятелят на нашия приятел — обясни Корсарят на мисис Уилис с многозначителен намек, който тя веднага разбра. — Той ще ми бъде преводач. Ела тук, момко, искам да разменя някоя и друга дума с теб.

— Дори и за хиляда думи съм на вашите услуги, сър — отвърна Ричард, приближавайки се, — защото, макар и да не умея да говоря добре, в главата ми винаги може да се намери нещо, което да послужи при нужда.

— Надявам се, че ти е удобна койката на моя кораб?

— Не мога да отрека, ваша милост, трудно би се намерил по-удобен кораб.

— А курсът? Надявам се, че като моряк и курсът ти допада?

— Вижте какво, сър, тръгнах от къщи кажи-речи без образование, затуй рядко си позволявам да твърдя, че умея да чета заповедите на капитана.

— Но все пак си имате свои предпочитания — каза мисис Уилис, твърдо решила да разпростре разпита дори по-нашироко, отколкото възнамеряваше събеседникът й.

— Мога да кажа, че природата не ме е лишила от чувство, уважаема госпожо — отговори Фид, стараейки се да изрази възхищението си от нейния пол с несръчен поклон пред гувернантката като негова представителка, — макар че съм теглил и патил не по-малко от други. Мислех, че с Кейт Уифъл сме свързани здраво като с котвено въже, ала после се намеси законът със своите наредби и корабни правилници, преряза с един замах щастието ми, разби изведнъж всичките надежди на бедното момиче, а мен остави на сухо.

— И се оказа, че е имала друг съпруг! — вметна сухо Корсарят.

— Дори четирима, ваша светлост. Момичето обичаше да бъде в компания и му беше тежко на сърцето да вижда пуста къща; ала тъй като рядко се случваше по едно и също време в пристанището да се намира повече от един от нас, нямаше смисъл да се вдига толкова шум за такава дреболия. Но за всичко е виновна завистта, сър, завистта и алчността на земните акули Ако всяка жена в енорията можеше да има толкова мъже, колкото Кейт, нямаше да се губи ценното време на съдии и съдебни заседатели да разследват как момиче като нея поддържа спокоен дом.

1 ... 135 136 137 138 139 140 141 142 143 ... 191
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)