Червеният корсар

— Не е като на военен кораб, но все пак очарователно! Бомбрамселите им напомнят за златни мини.

— И вие ли, джентълмени, смятате, че горните му платна са като у галеон?

— Не е изключено да е такъв — отвърна един от младшите офицери. — Говори се, че испанците често минавали по този път, за да избягват среща с нас, джентълмените, които плаваме с каперско свидетелство.

— Ах, този испанец е богат като принц! Ще му направим добро, ако облекчим златния му товар, иначе ще потъне под неговата тежест, както някога римлянката под тежестта на сабинянските щитове148. По очите ви личи, че не виждате в непознатия такава позлатена красавица, нали, мистър Уайлдър?

— Това е мощен кораб!

— Значи толкова по-вероятно е да носи ценен товар. Вие сте новак в нашия весел занаят, сър, иначе щяхте да знаете, че големината е качество, което много ценим. Ако развяват вимпели, ще ги оставим да размишляват върху поговорката: „Не слагай тигана на огъня, докато рибата е още в морето“; ако ли пък са натоварени с метал, не по-опасен от потоския149, обикновено побягват, след като прекарат няколко часа в нашата компания.

— Непознатият май дава сигнали? — подхвърли бързо Уайлдър.

— Нима е толкова нащрек? Трябва да имат добър наблюдател, за да забележат толкова отдалеч кораб, който стои на място само със стакселите си. Бдителността е безпогрешен признак, че превозват нещо ценно!

Настъпи мълчание, през време на което по примера на Уайлдър всички вдигнаха далекогледите си по посока на непознатия кораб. Изказваха се най-различни мнения: едни твърдяха, а други се съмняваха, че се дават сигнали. Самият Корсар мълчеше, въпреки че продължаваше зорко и непрестанно наблюденията си.

— Изморихме си очите, та погледът ни вече се замъглява — каза той. — А щом зрителните органи отказват да ми служат, използвам по-свежи от моите. Я ела тук, момче — продължи той, обръщайки се към един човек, който се занимаваше с някаква сложна моряшка работа на юта, недалеч от мястото, където се бе събрала групата офицери, — ела тук; кажи ми какво мислиш за кораба, който се вижда на югозапад?

Човекът се оказа Сципион, комуто поради опитността му бе възложено да свърши въпросната работа. Слагайки фуражката си на палубата в знак на уважение, по-дълбоко дори от това, което морякът проявява обикновено към началника си, той вдигна далекогледа с едната си ръка, а с другата закри окото, което в момента не му служеше за нищо полезно. Едва въртящият се насам-натам инструмент се спря на далечния предмет и той го пусна и втренчи в Уайлдър поглед, изпълнен с нещо подобно на тъпо възхищение.

— Видя ли платното? — попита Корсарят.