Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
През цялото това време гостенките не зададоха нито един въпрос, с който да подхвърлят на Корсаря и най-слаб намек, че прозират истината: че той не ги води към обещаното пристанище на континента. Гъртруд плака от мъка за баща си, ала сълзите й се ронеха скришом или капеха върху гърдите на нейната гувернантка. Тя избягваше Уайлдър, инстинктивно чувствувайки, че той вече не е такъв, за какъвто го смяташе, но се стараеше да се държи към всички на кораба еднакво безпристрастно и спокойно.
В това поведение, по-благоразумно от всякакви безполезни молби, тя намираше здрава подкрепа у гувернантката си, която, познавайки хората, отдавна бе разбрала, че добродетелността прави впечатление, ако умее да пази самообладание. От друга страна, и командирът на кораба, и помощникът му търсеха контакт с обитателките на каютата само дотолкова, доколкото го изискваше обикновената вежливост.
Първият, сякаш разкаял се вече, че е проявил така открито променчивия си нрав, постепенно се затвори в себе си и нито търсеше, нито допускаше общуване е когото и да било; а вторият, изглежда, добре забелязваше сдържаността на гувернантката и променилия се, макар и все още съчувствен поглед на нейната възпитаница. Уайлдър не се нуждаеше от много обяснения, за да разбере причините за тази промяна. Ала вместо да търси начин да се оправдае, той по-скоро се държеше хладно като тях. А не беше нужно почти нищо друго, за да убеди бившите му приятели в естеството на намеренията му; но дори мисис Уилис бе принудена да признае на повереницата си, че той се държи като човек, у когото покварата още не е стигнала дотам, че да заглуши съвестта, която е винаги най-сигурното доказателство за невинност.
Няма да забавяме повествованието, като описваме естествените съжаления, обзели Гъртруд, когато в съзнанието й се натрапи това печално убеждение, нито ще се спираме на съкровените желания, на които тя не смяташе за срамно да се отдава: човек, безспорно притежаващ толкова много мъжествени и благородни качества, да разбере грешката на живота си и да тръгне отново по път, за който дори според хладния и здрав разум на гувернантката й природата така богато го бе надарила. Може би добрите чувства, пробудени в душата й от събитията през последните две седмици, не се задоволяваха да се проявяват само в мечти и към молитвите й се примесваха желания, по-лични и дори по-горещи от обикновено; но това е було, което нямаме право да повдигаме, защото сърцето на такова чисто и непорочно създание е най-доброто хранилище на съкровените му чувства.
Няколко дни корабът се бори с непреставащите ветрове в тези области. Вместо да се стреми обаче като някакъв претоварен търговски кораб да се добере до определено пристанище, Корсарят внезапно промени курса му, провирайки се между многото проливи, разделящи островите, с лекотата на птица, устремила се към гнездото си. Забелязваха десетки различни кораби, но избягваха всички; благоразумието учеше пиратите на предпазливост в море, толкова претъпкано с военни кораби. След като се стрелна през един от проливите, които делят веригата на Антилските острови, корабът се озова благополучно в по-откритото море, което ги отделя от северното крайбрежие на Южна Америка. Щом преминаха и от всички страни се разпростря обширен и ясен хоризонт, изражението на всеки член от екипажа видимо се промени. Лицето на самия Корсар загуби угрижения вид, който бе обгръщал целия този човек в наметало на сдържаност; тази сдържаност изчезна и той стана отново безгрижният, своенравен чудак, какъвто го описахме. Даже моряците, на които нямаше нужда да се напомня, че трябва да бъдат бдителни, когато се движат в по-тесните проливи, гъмжащи от кръстосвачи, като че дишаха по-свободно, и смях, и безгрижно веселие се чуваха отново на място, където толкова дълго и тягостно бе надвиснала сянката на недоверието.
От друга страна, в курса, следван от кораба, гувернантката съзираше нова причина за тревога. Докато островите се виждаха, тя се бе надявала, че човекът, който ги държеше в плен, само чака сгоден случай да ги постави благополучно под закрилата на законите на някое от колониалните правителства. Собствените й наблюдения показваха, че в разюздаността на двете главни личности на кораба е примесена толкова много доброта й дори благородство, че такива надежди не можеха да бъдат само празни мечти. Дори в разказите за страшните деяния на пирати въпреки невероятните, фантастични преувеличения винаги се включваха многобройни примери на рицарско великодушие. С една дума, пиратът беше човек, който, макар и да се обявяваше за враг на всички, умееше да прави разлика между слабите и силните и често намираше толкова удовлетворение в поправянето на неправдите спрямо първите, колкото и в унижаването на вторите.