Като рече това, Фид най-невъзмутимо съблече куртката си и оголи до лакътя едната от мускулестите си ръце, на която все още ясно личеше синият отпечатък. Макар че буквите бяха копирани много грубо, не беше трудно да се прочетат на кожата думите: „Арк от Линхейвън“.
— Значи така сте разполагали с нишка, по която сте можели веднага да издирите роднините на момчето — забеляза Корсарят, след като разчете буквите.
— Но не излезе така, ваша милост. Вярно, взехме детето със себе си на „Прозерпина“ и нашият добър капитан се впусна с всички платна да дири тия хора, но никой нищо не можа да ни каже за кораб с име „Арк от Линхейвън“ и след година или повече се принудихме да зарежем диренето.
— А не можа ли момчето да даде някакви сведения за близките си? — попита гувернантката.
— Съвсем малко, милейди, защото и за себе си знаеше много малко. Затова престанахме изобщо да се занимаваме с този въпрос и аз, Гвинея, капитанът и всички останали се заловихме да учим момчето. От чернокожия и от мен то усвои морското изкуство и може би известни обноски, а мореплаването и латинския — от капитана, който му беше приятел до момента, когато можеше вече да се грижи само за себе си, което стана няколко години по-късно.
— А колко време прекара мистър Уайлдър на военен кораб? — попита Корсарят небрежно и наглед безразлично.
— Достатъчно дълго, за да научи всичко, което може да се научи там — бе уклончивият отговор.
— И предполагам, че е стигнал до офицерски чин?
— Ако не е стигнал, то само кралят е загубил от това. Но какво виждам там, между бакщага и еринсбакщага? Прилича на платно! Или е просто чайка, която пляска с криле, преди да се вдигне?
— Платно на хоризонта! — извика наблюдателят от върха на мачтата.
— Платно на хоризонта! — повториха от мачтите и палубата: блестящият, макар и далечен предмет, бе забелязан едновременно от десетина зорки очи. Корсарят не можеше да не откликне на този многократен възглас, а Фид се възползва от случая, за да слезе от юта с бързина, която показваше, че това прекъсване е добре дошло за него.
Тогава гувернантката също стана и замислена и тъжна, тръгна да се уедини в каютата си.
XXV глава
Днеска ни готвят бой в морето.
Шекспир — „Антоний и Клеопатра“
Викът „Платно на хоризонта!“ в слабо посещаваното море, където се намираше Корсарят, накара сърцата на хората му да забият по-бързо. Според сметките на екипажа много седмици бяха напълно пропилени от предводителя им в кроене на невероятни и безплодни планове. Те не можеха да проумеят, че злата съдба бе изтръгнала от ръцете им бристолския търговски кораб; техните груби души знаеха едно: че богатата плячка им се е изплъзнала. Без да вникнат в причините за тази загуба, те бяха решили да излеят яда си върху главата на невинния офицер, определен да поеме кораба, който вече смятаха за свой трофей. И ето че сега най-после им се представяше случай да наваксат загубеното. Непознатият кораб щеше да се срещне с тях в част от океана, където едва ли можеше да очаква помощ, а и пиратите разполагаха с достатъчно време, за да се възползват докрай от успеха си. Всеки на кораба, изглежда, разбираше тези предимства, тъй че когато от мачта до рея и от рея до палуба прозвучаха горните думи, те бяха подети като ободрително ехо от петдесет уста, които заповтаряха тоя вик, докато стигна и до най-далечните кътчета на кораба.
Самият Корсар беше извънредно доволен от тази нова възможност да се сдобият с трофей. Той отлично съзнаваше, че е нужно някакво блестящо или поне изгодно начинание, за да укроти растящото буйство на своите хора; а от дълъг опит бе научил, че може да дърпа юздите на дисциплината най-здраво в моменти, когато очевидно най-много се налага да проявява голяма смелост и ненадминато умение.
Ето защо отиде при носа, сред хората си, с лице, което вече не се криеше под маска на сдържаност, й заговори с някои от тях, към които се обърна по име и дори не сметна под достойнството си да ги попита какво мислят за далечния кораб. Когато по този заобиколен начин успя да ги убеди, че прощава неотдавнашните им простъпки, той повика Уайлдър, Генерала и един-двама други от старшите офицери на юта, където всички се приготвиха с помощта на пет-шест отлични далекогледа да извършат по-обстойни и по-точни наблюдения.
