Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Вместо малките пътнически торби на Мамутоите, които се носеха на едно рамо, те се спряха на тежки раници, подобни на онези, които Джондалар беше използвал, направени така, че да се носят на гръб, с презрамки за раменете. Оставиха качулките на анораците си свободни, за да могат да ги слагат или свалят в зависимост от случая. Айла прибави и каишки, които можеха да слагат на челата си, когато сметнеха, че се нуждаят от допълнителна опора, макар че тя обикновено заменяше това приспособление с прашката. В раниците прибраха храната, материалите за запалване на огън, палатката и спалните кожи. Джондалар носеше и два едри кремъка, внимателно избрани измежду няколкото, които беше намерил на брега на реката, както и кесия, пълна с огнени камъни. В отделни калъфи, прикрепени отстрани, и двамата носеха копия и копиехвъргачи. Айла държеше няколко хубави камъка за хвърляне в една кесия, а към туниката под анорака си беше привързала с каишка своята торба от кожа на видра, пълна с лековити растения.
Сеното, което Айла беше направила на малка бала, беше завързано за кобилата. Тя огледа още веднъж придирчиво двата коня, провери краката им и стойката им, за да се увери, че не са претоварени. Хвърлиха последен поглед на стръмната пътека и тръгнаха да излизат от дългата долина. Уини следваше Айла, а Джондалар водеше Рейсър за въже. Пресякоха малката река близо до брода от камъни. Айла се поколеба дали да свали известна част от товара на Уини, за да може тя по-лесно да се изкачи по чакълестия склон, но яката кобила се справи без особени затруднения.
Когато излязоха в западната степ, Айла тръгна по път, различен от този, по който бяха дошли. Зави в погрешна посока, после се върна назад по следите докато намери пътеката, която търсеше. Най-сетне стигнаха до сух каньон, застлан с големи валуни с остри ръбове, отцепени от кристални гранитни стени от резеца на студа, жегата и времето. Като наблюдаваха Уини, за да видят дали няма да прояви признаци на безпокойство — в миналото каньонът бе свърталище на пещерни лъвове — те навлязоха в него и се насочиха към склона от дребен чакъл в далечния му край. Когато Айла ги бе открила, Тонолан вече бе мъртъв, а Джондалар — тежко ранен. Тя нямаше време за погребални обреди — успя само да отправи молба към Духа на Пещерния лъв да преведе мъжа до отвъдния свят, но не можеше да остави тялото на лешоядите. Извлече го до ръба на сипея и посредством тежкото си копие, изработено като тези, които използваха хората от Клана, повдигна като с лост един скален къс, който задържаше купчина трошляк. Изпита тъга, когато дребният чакъл затрупа безжизненото окървавено тяло на мъжа, когото не бе познавала приживе и никога нямаше да опознае; човек като нея, един от Другите.
Джондалар стоеше в основата на склона; искаше му се да направи нещо, за да почете гроба на брат си. Може би Дони вече го беше намерила, след като го беше повикала толкова скоро при себе си; въпреки това той знаеше, че Зеландони ще се опита да намери това място, където почива духът на Тонолан, за да го отведе в отвъдното. Но как да и каже къде е то? Та той дори той не би могъл да го намери без чужда помощ.
— Джондалар? — обади се Айла. Той я погледна и забеляза, че тя държи в ръката си малка кожена торбичка. — Ти ми беше казал, че неговият дух трябва да се върне при Дони. Аз не познавам пътищата на Великата Земя Майка, познавам само светът на духовете на тотемите на Клана. Помолих моя Пещерен лъв да го преведе до там. Може би мястото е същото, а може би вашата Велика Майка знае мястото, но Пещерният лъв е мощен тотем и брат ти не е оставен без закрила.
— Благодаря ти, Айла. Знам че си направила най-доброто, на което си способна.
— Може и да не разбираш, както и аз не разбирам Дони, но сега Пещерният лъв е и твой тотем. Той те избра, както избра мен, и те беляза, както беляза мен.
— Това си ми го казвала и преди. Не съм сигурен, че знам какво означава.
— Трябвало е да те избере, когато те е избрал за мен. Само мъж с тотем Пещерния лъв е достатъчно силен за жена с тотем Пещерния лъв, но има и още нещо, което трябва да знаеш. Креб винаги ми казваше, че не е лесно да живееш с мощен тотем. Неговият Дух ще те подлага на изпитания, за да се увери, че си достоен. Ще бъде много трудно, но ти ще научиш много повече от онова, което знаеш сега. — Тя вдигна малката кесийка. — Направих амулет за теб. Не си длъжен да го носиш на врата си като мен, но трябва да го носиш със себе си. Сложих в него парче червена охра, за да съдържа част от твоя дух и част от духа на твоя тотем, но мисля, че в амулета ти трябва да има и още нещо.