Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Луиджи Поджи даде ясно да се разбере, че папата харесва Ясер Арафат и се интересува от личността му. Папа Йоан Павел II не споделяше вижданията на хора като Рафи Ейтан, Давид Кимше и Ури Сагуй, че лидерът на ООП по думите на Ейтан е безмилостен убиец и „палач за еврейските жени и деца, човек, който би убил с голи ръце“.
Според първосвещеника, отраснал по време на героичната полска съпротива срещу нацистите, Арафат беше ужасяваща жертва на обществена несправедливост, харизматична фигура, която успяваше да избегне многобройните опити на Мосад да го убие. Луиджи Поджи преразказа на Ели как Арафат веднъж споменал на папа Йоан Павел II, че е развил шесто чувство „и дори нещо като седмо“ — кога е в опасност. „Такъв човек заслужава да живее“ — беше казал Поджи на Ели.
Въз основа на подобни разкази Ели придоби по-ясна представа за начина на мислене на папата. Папа Йоан Павел II обаче не вярваше само на думи в историческата истина, че еврейските корени на християнството не трябва да бъдат забравяни, както и че антисемитизмът, толкова разпространен в неговата обична Полша, трябва да бъде изкоренен.
През май 1984 година Луиджи Поджи покани Ели във Ватикана. Срещата между двамата продължи часове в кабинета на архиепископа в Апостолическия дворец. И до ден днешен никой не знае за какво са си говорили.
В Израел за пореден път назряваше скандал, в който щеше да бъде намесена и разузнавателната общност. Месец преди това, на 12 април 1984 година, четирима терористи от ООП отвлякоха автобус с тридесет и петима пътници, който бяха отклонили към град Ашкелон в южната част на страната. Официалната версия за инцидента беше, че агенти на Шин Бет са нахлули в автобуса и по време на последвалата престрелка са убили двама терористи, а други двама, тежко ранени, са починали от раните си на път за болницата.
Вестниците отразяваха случилото се със снимки на терористите, които видимо не изглеждаха сериозно ранени, докато ги извеждаха от автобуса. Оказа се, че агенти на Шин Бет ги пребили до смърт в линейката. Репутацията на Мосад, която не беше замесена директно, беше опетнена, след като международната общественост осъди гневно инцидента.
На фона на тези събития Луиджи Поджи обясни на Ели, че не може да става и дума папата да установи дипломатически контакти с Израел. Ели повтори, че докато не го направи, и дума не може да става за посещение в Палестина.
В името на изграждането на сътрудничество и двамата мъже стигнаха до съгласие, че този въпрос не бива да бъде изоставян.
На 13 април 1986 година папа Йоан Павел II стори нещо, което нито един понтифекс преди него не беше правил. Той посети синагогата в Рим, която се намираше на „Лунготевере деи Ченци“, където главният равин на града радушно го посрещна с прегръдка. Всеки от тях беше облечен в символите на своята власт и двамата мъже преминаха през смълчаното паство до тева — платформата, от която се четеше Тората.
Най-отзад седеше Ели, който вече беше изиграл своята роля за този исторически момент. Израел обаче още не беше постигнал онова, което желаеше — папско дипломатическо признание.
Това щеше да стане едва през декември 1993 година, когато въпреки несекващите протести на хардлайнерите в Секретариата бяха установени официални дипломатически отношения.
Тогава обаче Наум Адмон вече нямаше да бъде генерален директор на Мосад. Неговият наследник на поста — Шабтай Шавит, продължи деликатния процес на сближаване на Мосад с Ватикана. Част от действията му се състояха в това да се покаже на папата, че както Израел, така и ООП най-накрая искрено желаят да сключат примирие и да признаят всеобщата заплаха, която представляваше ислямският фундаментализъм. Папа Йоан Павел II щеше да носи по тялото си белезите на тази истина, докато е жив.
Междувременно Мосад се активизира на континент, за който Ватиканът таеше големи надежди за бъдещето — Африка. Оттам светият престол очакваше един ден да се появи първият чернокож папа. Именно там обаче Мосад се прояви като умел манипулатор в тъмната игра да настройва една разузнавателна служба срещу друга с единствената цел да затвърди собствените си позиции.
13.
Африкански връзки
На няколко пресечки от ползващия се с добро име хотел „Норфолк“ в Найроби се намираше клуб „Оейзис“, от дълго време предпочитано място за срещи на представители на кенийските делови среди. Господата можеха да пият по цяла нощ сред мрачния интериор на клуба, а след това да заведат някое от момичетата от бара в една от стаите в задната част, след като са проверили последното й медицинско удостоверение, че не страда от венерически болести.