Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
Що се отнася до франция, която през по-голямата част от войната е била окупирана от Германия, веднага щом успява да стабилизира своята икономика и да възстанови правителствения си апарат, достига до абсолютно същото заключение и се заема с осъществяването на собствена програма за разработка на ядрени оръжия. А щом комунистическият режим на Китай изгубва благоволението на Москва в края на 50-те, от своя страна също създава собствена програма за производство на ядрени оръжия, чиято цел е да възпре евентуална съветска ядрена атака. Във всички тези случаи става въпрос за средства за „минимално възпиране“. Нито една от тези нации няма възможността да изпрати ядрено оръжие към всяка ракетна пускова установка и всеки малък град на Съветския съюз, както Съединените щати, но и самите те не го намират за необходимо.
Французите са обзети от идеята „да откъснат една от ръцете на съветската мечка“. А британците дефинират свой „критерий Москва“ за ядрените си мощности — логиката на разсъждение в островната държава гласи, че докато Великобритания има възможността да изтрие от лицето на земята Москва, то руснаците надали ще използват ядрени оръжия срещу цели в Обединеното кралство, дори и ако успеят по някакъв начин да неутрализират Съединените щати. Но при създаването на ядрените си оръжейни мощности както британците, така и французите си правят и изключително цинични и тънки сметки. И двете държави тайно вярват, че собствените им ядрени оръжия биха могли да служат като „преден пост“ на по-мощните американски ядрени сили, независимо дали САЩ имат намерение да започнат ядрена война или не.
Както британците, така и французите с пълно право се притесняват, че Вашингтон може и да се стресне пред лицето на една евентуална съветска победа в конвенционална война в Европа. Въпреки обещанията на американците, нищо чудно в последния момент да решат да оставят Западна Европа да се срине, вместо да изпълнят заканите си за „масиран ответен удар“ и да започнат ядрена война, в която ще бъдат изпепелени и американски градове. От тази гледна точка независимите френски и британски ядрени сили са средство за предотвратяване на подобен развой на събитията.
Ако франция или Великобритания успеят да поразят руснаците с относително малък брой ядрени оръжия, то Съветският съюз ще бъде безнадеждно осакатен, за да води ефективна ядрена конфронтация със Съединените щати. Като имат предвид този факт, стратезите в Москва ще бъдат принудени да съставят планове, които да включват удар срещу всички Западни сили едновременно — американски, британски и френски, — за да предотвратят подобна вероятност. Американските стратези от своя страна, също изхождайки от този факт, ще бъдат принудени да планират първи ядрен удар срещу Съветския съюз, както изисква доктрината за масирана ответна атака — отново като превантивна мярка. Логиката на разсъждение на британците и французите е повече от объркана, разбира се, ала същевременно безмилостно рационална — ние не можем да имаме доверие на американците, че ще пожертват Ню Йорк, за да спасят Лондон и Париж. И наистина, когато ножът опре до кокала, те биха били луди, за да допуснат подобна саможертва. Точно затова ние трябва да разполагаме с арсенал, който ще принуди руснаците да атакуват с ядрените си оръжия и американски цели, когато решат да нападнат и нас. Едва тогава бихме могли да вярваме на американците, че ще спазят обещанието си.
Тази напълно хладнокръвна рационалност обаче не попречва на Западноевропейските велики сили също да се поддадат на „безумието на численото превъзходство“. През 80-те години и Великобритания, и франция се заемат с такава масирана „модернизация“ (т.е. увеличаване) на ядреното си въоръжение, че накрая завършват с възможността да унищожат по хиляда цели всяка. Китай, който демонстрира по-голяма въздържание по отношение на количеството, все пак решава да последва донякъде примера на Великобритания и франция, и изпраща част от отбранителните си сили по море, в подводници — както диктува политиката на минималното възпиране. Израел, чиито първи ядрени оръжия са създадени в средата на 60-те години, избира да не следва,техния пример — най-вече защото няма никаква причина да се страхува, че ще загуби оръжията си при евентуална арабска изненадваща атака — по онова време нито една арабска държава не разполага с ядрени оръжия, нито пък ги е придобила и до днес, четиридесет години по-късно. Този ход обаче помага на Израел да следва неофициално обявената си стратегия на „масиран ответен удар“, което означава, че арабските държави са напълно наясно, че евентуално израелско поражение в конвенционална война би ги накарало да отвърнат с ядрено оръжие. Доказателствата, с които разполагаме, безспорно сочат, че по време на първите си дни на паника от войната с Египет и Сирия през 1973 година израелците действително са се готвели да използват ядрените си оръжия.