Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
Няколко часа минаха в пиене и разкази за преживяното, после се насочиха към предстоящата работа. Извадиха карта на окръга и един от местните отбеляза обектите. За тази нощ трябваше да обиколят двайсет къщи — двайсет имена бяха отбелязани в списъка на бъдещите съдебни заседатели, който някой бе докопал отнякъде.
Пет групи от по четирима души се качиха в пикапите и поеха в нощта. Във всяка кола имаше по четири дървени кръста, по-малки по размер, три на метър и половина, напоени с керосин. Заобиколиха Клантън и градчетата наоколо. Обектите се намираха в затънтени краища, встрани от шосета и населени места, из полето, където никой не обръща внимание на събитията, хората си лягат рано и спят дълбоко.
Планът бе прост — пикапът спира на двеста-триста метра надолу по пътя, скрит, с угасени фарове, шофьорът остава вътре на запален двигател, а останалите трима носят кръста в предния двор, забиват го в земята и го подпалват с факла. Пикапът ги прибира и спокойно ги откарва към следващия обект.
В деветнайсет от всичките двайсет обекта всичко мина гладко и без усложнения. Но когато приближиха къщата на Лутър Пикет, той вече се бе събудил от някакъв странен шум и седеше в тъмнината на предната тераса. Щом зърна непознат пикап да се движи подозрително по черния път отвъд ореха му, Лутър грабна пушката и се заслуша, а пикапът зави и спря по-надолу по пътя. Лутър чу гласове, после зърна три фигури, които мъкнеха стълб или нещо подобно към предния му двор, клекна зад един храст до верандата и се прицели.
Шофьорът отпи глътка студена бира и зачака да види как ще пламне кръстът. Вместо това чу изстрел. Приятелчетата му зарязаха кръста и факлата и наскачаха в малката канавка край пътя. Отекна втори изстрел. Шофьорът чу писъци и ругатни. Налагаше се да ги спасява! Захвърли бирата и натисна газта. Когато слезе от верандата, старият Лутър отново стреля, после още веднъж, щом се появи пикапът, който спря до плитката канавка. Тримата отчаяно шляпаха из калта, препъваха се и се хлъзгаха, ругаеха, крещяха и накрая яростно се сборичкаха кой да се метне пръв отзад.
— Дръжте се! — изрева шофьорът точно когато старият Лутър отново стреля, този път по пикапа, и натисна газта. Разхвърчаха се камъчета, а задницата на машината заподскача от единия край на пътя до другия. Сигурно са пияни хлапетии, помисли си старецът.
В кабината на уличен автомат член на Клана държеше списъка с двайсетте имена и двайсетте телефонни номера. Обади се на всеки един да му каже да хвърли един поглед в предния си двор.
31
В петък сутринта Джейк позвъни на Нуз вкъщи и мисис Ихавод му каза, че съпругът й има гражданско дело в окръг Полк. Джейк даде инструкции на Елън и замина за Смитфийлд, на един час път.
В залата бяха само съдебните заседатели, зрители нямаше. Джейк седна на първия ред. Нуз бе отегчен, съдебните заседатели бяха отегчени, адвокатите бяха отегчени, след две минути и Джейк се отегчи. Когато свидетелят свърши, Нуз обяви кратка почивка и Джейк отиде в кабинета му.
— Здравей, Джейк. Какво те носи насам?
— Чухте ли какво се случи вчера?
— Видях го снощи по новините.
— А чухте ли какво е станало през нощта?
— Не.
— Очевидно някой е дал на Клана списък с бъдещите съдебни заседатели. Запалили кръстове в дворовете на двайсет от тях.
Нуз се сепна.
— На нашите съдебни заседатели ли?
— Да, сър.
— Хванали ли са някого?
— Не са, разбира се. Гледали да гасят огньовете преди всичко. Освен това никой не може да ги хване тия хора.
— Двайсет от нашите съдебни заседатели — повтори Нуз.
— Да, сър.
Нуз приглади с ръка прилепналата си лъскава сива коса и се заразхожда бавно из тясното помещение, поклащайки глава. От време на време се почесваше по чатала.
— Това ми прилича на опит за сплашване — измърмори той.
Какъв мозък, помисли си Джейк. Истински гений.
— И на мен така ми се струва.
— И какво трябва да направя аз сега? — попита съдията, леко обезпокоен.