Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
Бо захвърли ръжена настрана и я притисна към себе си, като внимаваше да не я докосва с длани. Сарина се вкопчи в него и дълго остана сгушена в прегръдките му, неспособна да стори или каже каквото и да било. Постепенно ужасът, сковал сърцето й, започна да стихва. Тя извади от джоба си носна кърпичка, изтри очите си и вдиша дълбоко, ала дъхът й сякаш бе заседнала в гърлото.
— Как се появи този звяр в градината? — попита Бо, когато усети, че тя вече е в състояние да говори.
— Някой… му отвори… портата. Не можах да видя кой беше… но чух мъжки глас, който насъска кучето да ме убие.
Бо трепна и се взря в лицето й.
— Да те убие? Сигурна ли си?
— Напълно. Чух го съвсем ясно. Мъжът открехна портата само колкото да влезе кучето. Явно не искаше да рискува някой да го види. Ако не се бе появил ти, кучето щеше да ме разкъса.
Бо я настани на една пейка.
— Стой тук, малка моя. Аз отивам да хвърля един поглед на портата. Няма да се бавя.
С тези думи той прекоси ливадата, излезе през портата и огледа улицата наляво и надясно, но както и подозираше, от негодника нямаше и следа. Тогава Бо се зае да оглежда входа към градината. И тук обаче не откри нищо особено, освен един голям отпечатък от обувка в размекнатата от дъжда пръст пред портата, където тревата бе стъпкана от често преминаващите оттам хора. Сутринта бе капнал малко дъжд, затова Бо нямаше как да не заключи, че следата е прясна. Беше виждал много такива отпечатъци. Оставяха ги обикновено брезентовите обувки, носени от простите моряци. Мисълта, че виновен за нападението над Сарина може да е някой моряк, накара Бо да се запита дали целта му не е била да отмъсти на него самия, защото не бе в състояние да си представи какво би могло да го съкруши повече от убийството на жена му.
Той затвори дървената порта и забеляза, че резето може да се свали от съвсем лесно отвън. Портата се използваше предимно от слугите, които в свободните си дни предпочитаха да влизат и излизат през нея, вместо да се разкарват чак до къщата. Висока бе до брадичката му, така че ако някой висок колкото него мъж искаше да стигне до резето откъм улицата и главата му да остане скрита, трябваше да стъпи точно върху късчето разкаляна земя, докато по-нисък човек щеше просто да използва дървеното стъпало пред портата.
Висок моряк, реши Бо, при това моряк, който е имал куче. Муун беше в Чарлстън, а той познаваше почти всички моряци. Навярно старият морски вълк можеше да му посочи имената на хората, отговарящи на това описание. В такъв случай за Бо нямаше да е никак трудно да отсее сред тях онези, които биха могли да му имат зъб за нещо.
Той се върна при Сарина, вдигна я на ръце и я отнесе до къщата, където се съблече и изми, докато тя сваляше изцапаната си с кръв рокля. После облече чисти дрехи и сложи съпругата си да легне, като й заръча да си почине добре. Самият Бо отиде да поговори със слугите, като първо изпрати младия Купър да зарови трупа на кучето далеч зад клозета на прислугата и да сложи катинар на портата. Сетне потърси Джаспър и го откри да чисти усърдно тавана на една от спалните на горния етаж.
— Изглежда, че някой се опитва да убие мисис Бърмингам — каза без заобикалки Бо.
От гърдите на иконома се изтръгна слисано възклицание.
— Какво говорите, сър? — ужасено извика той. — Не, не мога да повярвам. Кой може да иска да й стори зло?
— Знам, че звучи абсурдно, но някой току-що е пуснал едно огромно куче в градината, като го е насъскал да я разкъса. Мисис Бърмингам е напълно сигурна в това. Била е съвсем сама, когато звярът се е нахвърлил върху нея. Не искам да си помислям какво щях да заваря, ако се бях прибрал по обичайното време. От сега нататък в мое отсъствие основното ти задължение ще бъде да бдиш над своята господарка. Ако забележиш непознати хора да се навъртат край къщата, по улицата или изобщо някъде наоколо, искам незабавно да изпратиш Купър или някой друг да ме уведоми. Подозирам, че негодникът е висок колкото мен. Моряк е, или поне е предрешен като такъв. От следата, която е оставил в калта съдя, че има по-голям крак от моя, така че може и да е по-висок, но не е задължително. Искам да се оглеждаш за всеки, който отговоря поне отчасти на това описание. Нямаме право да рискуваме повече.
— Можете да разчитате на мен, сър.
— Ако искаш предупреди и останалите да се оглеждат, но трябва да бъдат дискретни. Никой извън къщата не бива да знае какво става, защото иначе негодникът ще стане по-предпазлив.
— Ще се погрижа да запазят дискретност сър.
— Благодаря ти, Джаспър — отвърна Бо и въздъхна тежко. — Не мисля, че съм способен да ти опиша какво би станало с мен, ако със съпругата ми се случи нещо…