Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
Лека усмивка смекчи обикновено каменното лице на иконома.
— Може и да не сте, сър, но вие доказвате любовта си към господарката с непрестанните си нежни грижи за нея, а това по моему е доказателство с много по-висока стойност от простите думи. Няма да ви разочаровам, сър. Веднъж вече се посрамих, като позволих на мистър Уинтръп да я изхвърли на улицата, и то на онзи проливен, студен дъжд. Бих предпочел да умра, отколкото да позволя с мисис Бърмингам да се случи нещо още по-сериозно.
Бо кимна, неспособен да каже нищо повече, и побърза да се върне в спалнята. Когато видя празното легло, той отиде в съседната стая, където завари съпругата си да седи пред тоалетната си масичка и да оправя косата си. Беше облякла нова рокля и изглеждаше напълно незасегната от преживяното току-що.
— Не си почиваш — изтъкна Бо.
— Ще обядвам с теб — уведоми го тя с тон, нетърпящ възражения. После, когато тръгнеш, ще се върна в спалнята и ще си почина.
Бо тутакси одобри плана и я хвана под ръка.
— Филип би трябвало вече да се е върнал. Срещнах го, когато идвах към къщи — отиваше да ти купи плодове. — Той се усмихна. — Май напоследък хапваш повечко.
— Филип ме глези прекалено много! Както и вие, сър.
Бо погали нежно издутия й корем.
— И двамата обичаме да те глезим, малка моя, така че ни остави да се радваме на това удоволствие.
— Слушам, сър — измърмори Сарина с усмивка, като вдигна глава, за да приеме любящата му целувка.
Няколко дни по-късно Бо се прибра в къщи след работа, придружен от дребен, плешив мъж. Въведе го в кабинета, където Сарина работеше над портрета на майка му и сестрите му. В момента рисуваше светлосенките на фона, представляващ копринена драперия, чийто мек блясък порази Бо. Когато се обърна усмихната, за да поздрави съпруга си, Сарина видя набития моряк и плесна радостно с ръце.
— Муун! За бога, какво правиш тук?
Мъжът учтиво свали шапка и посочи Бо.
— Ами, миси… Вашия съпруг… тъй де, капитан Бърмингам, иска да държа под око таз къща, та да видим дали ще съзра тоя кучи син, дето се е опитал да ви стори зло. От сума време съм по тези места и зная доста моряци, ама не ми идва на ум никой, дето да има толкоз свирепо куче. Чини ми се обаче, че тоя звяр ще да е същия, дето го откраднаха преди няколко дена от едни англичани. Разправят, че било нарочно обучено да се бие с други кучета и че всякога ги убивало. А пък когато не се биело, стопаните му слагали на муцуната намордник, та да не вземе да захапе някого от тях. Зная от сигурно място, че го държали гладно по ден-два, та да го настървят. Човек би рекъл, че от туй кучето ще залинее. Да, ама не и Ханибал. Щом хвърлели на другото куче месо и развържели Ханибал, тозчас наставал лют бой.
— Каква жестокост! — Сарина потръпна. Ако това наистина беше същото куче, то горкото животно заслужаваше съжаление.
— Муун ще се настани в помещенията на прислугата за известно време — уведоми я Бо. — Казах му да бди над теб, когато си в градината, за да може Джаспър да държи под око къщата и улицата.
Идеята някой да я следи постоянно никак не й хареса.
— Не вярвам този мъж да опита да стори същото още веднъж — каза тя. — Би било истинска глупост от негова страна, защото втория път със сигурност ще бъде хванат.
— Негодникът може да опита нещо много по-лошо и аз искам да съм подготвен — настоя Бо. — Така че те моля да се подчиниш и да позволиш на Муун да се грижи за теб.
— Надявам се този злодей да бъде хванат преди бебето да тръгне да излиза — изпъшка нацупено Сарина. — Иначе току-виж Муун решил да се погрижи за мен и при раждането.
Хедър остави чашата чай, стана от стола си и се втурна да отвори по-широко вратата на кабинета заради Сарина, която се мъчеше да внесе вътре голяма картина в рамка. Картината изглеждаше прекалено тежка, за да бъде носена от жена, особено от жена, която трябваше да роди след месец.
— За бога, скъпа, ще ти стане нещо. Дай да я взема.
— Не, само ми помогни да я вкарам през вратата — настоя Сарина. — И не гледай! Искам да бъде изненада.
С общи усилия двете успяха да внесат масивната картина в стаята. Сарина въздъхна облекчено и я подпря на ориенталския килим, който застилаше пода на кабинета.
— А сега, мамо Хедър, ще те помоля да седнеш зад бюрото на Бо. Оттам ще можеш да видиш картината най-добре, защото ъгълът на светлината е най-подходящ. — Докато чакаше свекърва й да се премести, тя обясни: — Бо избра рамките и за портрета, и за тази картина, и вярвам ще се съгласиш, че изборът му е превъзходен.