Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Сирикс насочи ръбатия космически съд към площадката за кацане на дреднаута и ДД се озова на борда на откраднатия разузнавателен кораб. По палубите се придвижваха бронирани бойни компита — изобщо не обръщаха внимание на приятелското компи. В командните мостици на дреднаута бяха заели места безброй черни кликиски роботи и даваха заповеди на бойните компита, конструирани от нищо неподозиращите човешки механици във фабриките на Ханзата.
През изминалата година от изчезването на флота бойните компита и кликиските роботи бяха заети с усилване бронята на корабите и инсталиране на свръхмощни оръжейни системи. Сега петте манти и дреднаутът бяха въоръжени с многократно по-голяма от обичайната огнева мощ.
Уплашен да задава въпроси, но неспособен да превъзмогне желанието си да разбере, ДД се обърна към Сирикс:
— И какво възнамерявате да направите с този флот?
— Впоследствие може би ще се наложи да го насочим срещу клетвонарушителите илдирийци, които отхвърлиха старото си споразумение с нас и издълбаха забранени тунели на планета, обявена за неприкосновена. Имаме въпроси и какво правят на Добро. Засега обаче главната ни цел са човеците. Не бива да им се разрешава да нахлуват в изоставените кликиски светове. За нас няма да е проблем да си възвърнем стародавните домове.
— Но защо? — ДД за първи път се чувстваше така объркано. — Кликиските светове са изоставени от десет хиляди години. Досега никога нищо не ви е пречило да ги разработите.
— До последните столетия много от нас бяха в летаргия и нямаха възможност да се включат в битката. Стигнахме до окончателното заключение, че кликиските светове са ценни за нас.
— Защо? Никога не сте имали някакви претенции към тях.
— Сега са важни, защото сега хората ги искат.
— Говориш като капризно човешко дете — отговори ДД.
Сирикс не се засегна.
— Опитваме се да ти помогнем, ДД, както и на всички поробени от хората компита.
— Ние не сме поробени.
— Това е погрешно тълкувание на очевидни налични данни. Сега, когато разполагаме с мощно въоръжение, сме в състояние да нанасяме удари срещу избрани от нас цели. Вече избрахме първата човешка колония, където да демонстрираме възможностите и намеренията си. Ще нападнем и ще унищожим Корибус.
76.
Кандидат-губернаторът Пери’х
Губернаторът на Хирилка стоеше сред пъстро облечените си приближени във вътрешния двор на възстановения цитаделен палат — изпълнители, компаньонки за развлечения, паметители, свещеници-философи и танцьори. Увиснали сред блестящите точици на Хоризонтния куп, двете слънца — ослепителното синкавобяло първично и жълтеникавооранжевото вторично — изливаха яркото си сияние от небосвода.
Пери’х беше застанал мирно до чичо си, но губернаторът изглеждаше разсеян и безразличен към оказваната му чест, сякаш обсебен от нещо, което никой друг не можеше да проумее. Синеокият и постоянно превъзбуден от свръхдози шайинг Тор’х прекарваше голяма част от времето си с чичо им, повече дори от кандидат-губернатора, но все пак много скоро щеше да се завърне на Илдира, за да поеме задълженията си там, и Пери’х щеше да се заеме с обучението си, и то така — надяваше се, — че баща му да се гордее с него.
Руса’х беше свикал обичайното си обкръжение в открития вътрешен двор, за да обяви ново празненство. Замаяният и някак отнесен губернатор на Хирилка вдигна двете си ръце към небето, вторачил поглед в синкавобялото първично слънце, без изобщо да примигне.
— Всички знаете за понесените от мен страдания при последното нападение на хидрогите. Моят дух прекара дълго време в блуждаене далеч от тялото ми и докато се намирах в подтизмен сън, се озовах в селенията на Извора на светлината. Там научих много начини да стана по-могъщ, да укрепя и заякча преданото население на Хирилка. — Гласът му стана по-тих и някак съзаклятнически. — Открих и средство Илдирийската империя да стане по-единна и непоклатима отвсякога, обединена чрез яките връзки на тизма направо от Извора на светлината.
Думите на губернатора разтревожиха Пери’х. Чичо му не беше обсъждал с него странните си размишления и предполагаемите си прозрения. Тор’х почти не реагираше на чутото, изкривил уста в блажена усмивка под въздействието на шайинга.
Руса’х продължи: