Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » С дъх на скандал
С дъх на скандал - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

С дъх на скандал

Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:

С дъх на скандал
1 ... 133 134 135 136 137 138 139 140 141 ... 167
Перейти на страницу:

— Да, сър.

— Как така?

— Аз, ами, почти се задуших от праха, който вдигнахте. — Не желаейки да се представя като пълен мърморко, добави: — Мисля, че карахте с превишена скорост.

Шофьорът се засмя.

— Прав си, момче, винаги бързам. Трябва да посетя много места и хора. — Кимна към колелото. — Май си закъсал.

— Спуках гума.

— Накъде си се запътил?

— Към строежа на завода ТексТил.

— Хм. — Мъжът смъкна слънчевите си очила и го погледна над рамките. — Аз отивам в обратната посока, но мисля, че мога да те закарам до там.

— О, не! Благодаря. Аз ще…

— Колелото ти ще се хване в багажника.

— Благодаря ви все пак, господине, но не смятам…

— Ти си синът на Джейд, нали?

Грейъм моментално се дръпна.

— Да, господине. Откъде знаете?

— Как се казваш?

— Грейъм.

— Правилно, Грейъм. Ние с майка ти се познаваме от училище. Може да ме е споменавала — Нийл Пачет.

Името му се стори познато. Беше сигурен, че майка му е говорила за някакви хора Пачетови.

— Тя познава ли и баща ви?

— Точно така — отговори Нийл с широка усмивка. — Той се казва Иван. Знаеш ли, че товарен влак му отряза краката като с брадва?

Типично за момчетата на неговата възраст Грейъм също беше впечатлен от жестокостта.

— Брей! Не се шегувате, нали?

— Вярно е. Точно над коленете. Истинска касапница. — Той натисна бутон под жабката и капакът на багажника се отвори. — Сложи колелото вътре и се качвай! Ще ми бъде приятно да те закарам.

На Грейъм му бе забранено да го возят непознати, но той знаеше вече кой е този мъж, а и майка му го познаваше. Ако не се качеше, щеше да виси на пътя и да се чуди какво да прави. Като си помислеше, това бе най-добрият вариант.

Изтика колелото си и го пъхна в багажника. Наложи се да пренареди рибарските такъми и две ловджийски пушки. След като всичко беше наред, затвори капака.

Луксозните кожени седалки го подсетиха за мръсните му кецове. Потните му боси крака залепнаха към кожата. След горещината навън, тук той се почувства добре.

— Готов ли си?

— Да, господине.

— Стига с това „господине“ и „вие“, окей? Наричай ме просто Нийл.

— Благодаря.

Нийл го попита харесва ли Палмето. Грейъм отговаряше учтиво на въпросите му. Бяха минали почти два километра, преди да забележи притеснено:

— Господин Пачет, трябва да обърнем. Обектът е в другата посока.

— Разбира се. Знам, но реших да оправим първо гумата. Познавам тук един механик, който ще я залепи безплатно. Докато го чакаме, ще пийнем нещо студено. Не звучи ли примамливо?

— Наистина.

Една напитка би му се отразила добре. Изгаряше от жажда. Може би щеше да закъснее за майка си с няколко минути, но се успокои, че оправянето на гумата нямаше да трае по-дълго от преминаването на останалия път с колелото. Щом си тръгнеха от сервиза, щеше да помоли господин Пачет да побързат. Разкошният кадилак ще ги закара за нула време, много по-светкавично, отколкото, ако трябва да върти педалите.

— Ще се обадя от сервиза на мама и ще я предупредя, че ще закъснея — внезапно му хрумна на Грейъм.

— Ако смяташ, че е необходимо — погледна го Нийл. — Тя продължава ли да ходи до мястото на Паркър?

— Не знам.

— О, виждал съм я там и си помислих, че ти е споменавала.

— Знам, че ще купува някакъв парцел за нейната фирма — каза услужливо Грейъм.

— Тя е много предприемчива, нали?

Грейъм прие думите му като комплимент и се усмихна щастливо.

— Вярно е.

Когато стигнаха работилницата, мъж в работен омаслен комбинезон ги посрещна и поздрави. Усмихна се на господин Пачет, откривайки пожълтелите си от тютюн зъби. Покани ги в канцеларията да си починат, докато той поправи гумата.

Грейъм последва Нийл в разхвърляното помещение. Вътре беше малко по-хладно и вонеше на препълнени пепелници, грес и машинно масло. Щеше да му бъде неприятно, ако не беше се заплеснал по лъскавото голо момиче на стенния календар. Не бе предполагал, че зърната на женските гърди могат да са толкова големи и червени, а интимните косми — буйни и тъмни.

— Има телефон, ако искаш да се обадиш на майка си.

Грейъм не вършеше в действителност нищо лошо, но се почувства неудобно да разговаря с нея точно в този момент. Не му се искаше Нийл Пачет, за когото мислеше, че е страхотен, да го смята за пъзльо.

— Няма да звъня. Всичко е супер.

Нийл целуна върховете на пръстите си и потупа отзад момичето от календара.

— Страхотна е, нали? Когато бях на твоите години, идвах тук да оглеждам календарите. По-късно си купувах и „гумите“ оттук. По-бързо е от аптеките. Има автомат хей там, в тоалетните, ако имаш спешна нужда.

1 ... 133 134 135 136 137 138 139 140 141 ... 167
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)