Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Достави й огромно удоволствие да види как червендалестото лице на баща й побледнява.
— Надявам се, че ще намериш някой по-добър лекар.
Годфри поиска да изпратят съобщението до Редмънд, преди да свалят Джони от каруцата. Върху бюрото в кабинета на лекаря Елизабет написа няколко реда, с които молеше парите да бъдат предадени на пратеника. Баща й не сваляше бдителния си поглед от нея, следейки всяка дума, която пищеше. Тя подписа писмото с „Лейди Елизабет“. Според една тяхна отдавнашна уговорка, това щеше да означава, че има нужда от помощта му. Редмънд със сигурност вече беше разбрал за бягството им, тъй като няколко души от прислугата в Голдихаус бяха изпратени в Трий Кингс, но нямаше как да знае, че не са отплавали от Шотландия. Тъй като Редмънд трябваше да предаде парите на човек от свитата на баща й, така поне щеше да знае кой е неприятелят й.
Слава Богу, Джони все още не беше дошъл в съзнание, когато лекарят започна да почиства ужасните му рани — една неприятна и бавна работа. Трябваше да тампонира наранената тъкан и да изреже мъртвата кожа. Джони охкаше, когато болката станеше непоносима. Въпреки че бе в безсъзнание, издаваше ниски, глухи стонове, наподобяващи животински звуци.
Елизабет нямаше право да говори с него, но бе обхванала в дланта си свитата му в юмрук ръка и той отвърна несъзнателно на докосването й… Пръстите му се затвориха, тя пъхна ръката си в неговата и дланта му събра отново. Идеше й да се разплаче, това беше знак, че я е познал, но не смееше, тъй като положението й бе доста несигурно; тя зависеше напълно от волята на баща си, затова скри стиснатите им ръце под наметалото си и продължи да страда мълчаливо.
Елизабет не се съгласи с лекаря, който искаше да пусне кръв на Джони. И без това той вече беше смъртно блед от загубата на кръв, дори лекарят бе принуден да се съгласи, че ако пускането на кръв се отразява благотворно на здравето, на Джони със сигурност нямаше да помогне. Внимателно поставиха лапи на зейналите рани и разкъсаната кожа, а с помощта на сено и дюшеци се опитаха да превърнат грубата каруца в сравнително удобно ложе. А когато лекарят каза: „Изпийте този наркотик, милорд“, Джони, изглежда, го чу, защото погълна цялото лекарство.
Когато лауданумът поуспокои дишането и понамали болките му, Елизабет нареди да го пренесат върху приготвеното за него легло в откритата каруца.
Студеното време беше спомогнало да спре кръвоизливът му и сега можеха да бъдат спокойни, че поне по време на десетчасовия път до Единбург раненият нямаше да вдигне температура. Срещу още шест хиляди гвинеи Елизабет си купи правото да пътува в каруцата до мъжа си, но при условие, че при тях ще има и човек от охраната. Не трябваше и да разговарят, освен за най-обикновени неща. Беше готова да се съгласи с всичко, само да бъде до него.
Джони почти не помръдна през цялото дълго пътуване. Тя беше благодарна, че лауданумът го бе упоил и по този начин поне временно му спестяваше болките. Но след като пристигнаха в Единбург през нощта, незабавно бяха разделени.
Нейният затвор съвсем не беше толкова мрачен като този, в който трябваше да отиде Джони — подземната тъмница на Единбургската кула. За Елизабет бе определен един изолиран и бедно обзаведен, но затова пък чист апартамент в една от сградите край Канънгейт, принадлежащи на Куинсбъри. Там трябваше да я държат в пълна изолация, докато станеше необходимо да свидетелства пред съда, съобщи й нейната надзирателка Кристиан Дънбар, племенница на Куинсбъри.
Тъй като се третираше като углавен престъпник, обвинен в политическа измяна, Джони бе затворен на по-общоизвестно място, но неговата изолация от света съвсем не беше по-малка. Тъмницата се намираше дълбоко под земята, в основите на кулата, строго охранявана и недостъпна. Освен това никой не беше сигурен, че ще доживее до съдебния процес.
Много късно същата нощ, веднага щом вестта за пристигането им достигна до Куинсбъри, Харолд Годфри беше повикан в дома му и там трябваше да изтърпи бурния гняв на херцога, защото заради личното си отмъщение срещу Джони Кари двамата можеха да изпуснат едни от най-хубавите имения в Шотландия.
— В бъдеще — каза Куинсбъри, като с усилие сдържаше яда си, крачейки нервно из кабинета, — можеш да пребиваш когото си искаш от войниците си. Нито мене, нито някой друг го интересува колко от тях ще убиеш. Но, моля те, бъди по-сдържан със затворници от неговия ранг. Ако Рейвънсби умре, преди да бъде осъден, и аз загубя най-хубавите имения в Пограничната област, лично ще се погрижа скъпо да платиш за глупостта си. Разбрах също така, че дъщеря ти отказва да ни сътрудничи, ако лорд Кари умре, проклет идиот такъв! Нищо не е толкова важно за нас, както нейните свидетелски показания.