Мечът на Шанара

Изгарящите очи се втренчиха в него, изпълнени с омраза, и в един момент той беше неспособен да продължи. Гледаше черното същество втрещен и изумен.

— Къде е Мечът, нищожество? — захриптя заплашително гласът. — Усещам, че е тук някъде наблизо. Дай ми го!

Панамон Крийл опули неразбиращи очи в черното същество, после погледна остро уплашения Ший. За пръв път си даде сметка, че това ужасно същество, по някакви неизвестни причини, беше враг на човека от Вейл. Моментът беше опасен.

— Безсмислено е да отричаш, че не е в теб! — Острият глас пронизваше злочестия мозък на крадеца. Знам, че е в теб и аз трябва да го взема. Безсмислено е да ми се противопоставяш. За теб битката приключи. Последният наследник на Меча отдавна е заловен и унищожен. Трябва да ми дадеш Меча!

Панамон Крийл беше загубил и ума, и дума. Нямаше представа за какво говореше огромното черно същество, но разбираше, че наистина няма никакъв смисъл да му го казва. Във всеки случай крилатото чудовище беше твърдо решено да ги унищожи, а времето за обяснения беше минало. Високият крадец вдигна лявата си ръка и поглади крайчетата на тънките си мустаци със смъртоносния шип. Усмихна се храбро и плъзна поглед към неподвижната фигура на огромния си спътник. И двамата инстинктивно усещаха, че това щеше да бъде битка до смърт.

— Не бъдете глупаци, простосмъртни нищожества! — Заповедта проехтя с остро свистене. — Вие изобщо не ме интересувате — интересува ме единствено Меча. Лесно мога да ви унищожа — дори и през деня.

Внезапно у Ший проблесна лъч на надежда. Веднъж Аланон беше казал, че силата на Носителите на черепи изчезвала на дневна светлина. Може би докато грееше слънцето те не бяха непобедими. Може би двамата закалени в боевете крадци ще имат някаква възможност. Но как можеха да се надяват да унищожат нещо, което не беше простосмъртно, а само дух на умряла душа, дух на едно безсмъртно съществуване, въплътен във физическо тяло? За секунди никой не се помръдна и после внезапно съществото направи крачка напред. Мигновено здравата ръка на Панамон Крийл извади със светкавична бързина меча от ножницата и крадецът се приведе за атака. В същия миг огромното тяло на Келцът направи няколко крачки напред и от неподвижна статуя се превърна в бойна машина с железни мускули, с вдигнат тежък боздуган в едната ръка, с дебели крака, напрегнати за нападение. Носителят на черепи се поколеба, горящите му очи се приковаха върху лицето на приближаващия се скален трол и за пръв път започнаха да изучават огромното същество по-отблизо. После пурпурните му очи се разшириха смаяно.

— Келцът!

Имаха само момент за размисъл откъде можеше Носителят на черепи да познава немия гигант — по-малко от миг на изумление и колебание в очите на съществото, и на недоумение в очите на Панамон Крийл. После огромният трол нападна със светкавична бързина. Боздуганът политна във въздуха, засилен от яката дясна ръка на Келцът и удари черното същество на черепите точно в гърдите, при което се чу ужасно изхрущяване. Панамон вече се беше втурнал напред и замахнал с шипа и меча към гърдите и гърлото на Носителя на черепи. Но отвратителното същество на Северната земя не можеше да бъде унищожено толкова лесно. То се беше съвзело след удара на боздугана, парира оръжията на Панамон с една завършваща с криви нокти ръка и го повали на земята. В следващия миг горящите очи започнаха да димят и от пронизващата им червена светлина се стрелнаха мълнии към замаяния крадец, който бързо скочи встрани. Те само се плъзнаха по него и се отклониха, но обгориха аленочервената му куртка и отново го повалиха на земята. Преди нападателят да може да открие целта си, за да нападне втори път, огромното тяло на Келцът се хвърли върху него и го повали тежко на земята. Дори относително едрото тяло на крилатото чудовище изглеждаше нищожно в сравнение с гигантската фигура на трола, когато двамата се вкопчиха един в друг и се затъркаляха върху напоената с кръв земя. Панамон беше още на колене, разтърсваше замаяната си глава и се мъчеше да се съвземе. Осъзнавайки, че трябва да направи нещо, Ший се втурна към падналия крадец и го сграбчи отчаян за рамото.