Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
— Няма защита срещу Черните скитници! — изрева Коглайн. Брин изгледа планинеца, после пое дълбоко въздух:
— Роун, трябва да забравим за меча — каза тя тихо. — Загубихме го и няма начин да разберем какво е станало с него, Аланон каза, че той отново ще попадне в човешки ръце. Не каза обаче чии ще са тези ръце, нито колко време ще мине, докато това стане. Не можем…
— Няма да направим нито крачка, преди да сме намерили меча, който да ни защитава! — прекъсна Брин Роун и стисна решително зъби.
Последва дълго мълчание.
— Нямаме друг избор — отвърна Брин. — Поне аз нямам.
— Тогава да ви няма. — Коглайн размаха ръце. — Изчезвайте и ни оставете на мира. Писна ми от глупавите ви планове да стигнете до дупката и да унищожите Черните скитници. Тъпи, тъпи планове! Хайде, вън от къщата ми, проклети… Уиспър, къде се дяна пак, чудовище… Покажи се или… Аййй!
Изкрещя от изненада, когато главата на огромния котарак се появи от тъмнината до рамото му. Искрящите очи на животното премигваха, а студената муцуна се притисна в голата му ръка. Вбесен, че е бил стреснат по този начин, старецът размаха ръце, за да прогони Уиспър и хукна през клоните на върбата, без да престава да ругае. Котаракът го изгледа, после заобиколи пейката и легна кротко до Кимбър.
— Мисля, че ще можем да убедим дядо да ви покаже пътя на изток — поне до Рейвънсхорн — изрази гласно мислите си Кимбър Бо. — А какво ще правите след това…
— Чакай — само… секундичка. Я да помислим малко — вдигна умолително ръка Роун. Погледна Брин. — Знам, че си решила да завършиш диренето, което Аланон ти повери. Аз ще бъда до теб, до самия край. Но трябва да намерим меча, Брин. Не разбираш ли? Трябва! Нямаме никакви други оръжия, с които да се изправим срещу Призраците Морди! — Лицето му се напрегна. — По дяволите, как ще те защитавам без меча?
Брин изведнъж се замисли за силата на песента на желанията и за това, което тази сила направи с мъжете от западната част на Спанинг Ридж в търговския център „Рукър лайн“. Роун не знаеше и тя не искаше той да научи, но сила като тази беше повече от мощно оръжие, за което тя дори не смееше да мисли. Мразеше самия факт, че тя притежаваше такава сила. Роун беше толкова убеден, че трябва да си възвърне силата на Меча на Лий. Брин обаче усещаше, че магията на Меча на Лий, също като магията на песента на желанията и на камъните на елфите, имаше две страни — светла и тъмна. Тази сила беше способна както да помага на онзи, който я използва, така и да му навреди.
Погледна Роун. В сивите очи беше изписана любовта му към нея, както и убедеността, че няма да може да й помогне без магията, която му беше дал Аланон. В тях имаше отчаяние, но той явно не схващаше същността на това свое силно желание.
— Няма начин да намерим меча, Роун — каза Брин тихо.
Седяха мълчаливо един до друг на дървената пейка, потънали в тъмнината на старата върба. Дай боже да се освободи от тази своя идея фикс, молеше се безмълвно девойката от Вейл. Дай боже да се освободи. Коглайн отново ги доближи, като продължаваше да мърмори нещо сърдито по адрес на Уиспър, който се беше излегнал лениво в единия край на пейката, и зачовърка лулата си.
— Трябва да има някакъв начин — каза изведнъж Кимбър и тънкото й гласче проряза тишината. Всички обърнаха към нея очи. — Бихме могли да попитаме Гримпонд.
— Ха! — присмя се Коглайн. — Колко му е да попитаме една дупка в земята!
Роун обаче веднага прояви интерес:
— Какво е Гримпонд?
— Едно въплъщение — отговори тихо момичето. — Видение, което живее в блато северно от Хартстоун, там където високите хребети се разделят. Винаги е живяло там, така поне ми казва — още преди унищожението на стария свят, още от времето на магьосничеството. Притежава магията на стария свят и е способно да вижда неща, които живите не могат да прозрат.
— Може да ми каже къде се намира Мечът на Лий? — попита възбудено Лий, без да обръща внимание на ръката на Брин, която натискаше рамото му.
— Ха-ха, вижте го само! — кискаше се весело Коглайн. — Въобразява си, че вече знае отговора. Въобразява си, че вече знае пътя! Гримпонд му е поднесло всички тайни на света като на тепсия! Само че има един малък проблем. Да отсееш истината от лъжата. Ха-ха-ха!