Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
— Ще настинеш, дядо — смъмри го нежно тя.
Набръчканото лице на стареца се изкриви в кисела гримаса.
— Дори една лула не мога да изпуша на спокойствие. Вървиш подире ми като квачка след новоизлюпено! — Въпреки недоволството той се загърна и погледна към Брин и Роун. — Пък и компанията на тези двамата хич не ми е дотрябвала. Нито пък този смотан котарак. Сигурно и него си го домъкнала!
Брин се огледа за Уиспър и се изненада, когато видя, че той отново беше изчезнал. Само преди секунди беше точно зад тях. Кимбър Бо седна до дядо си.
— Защо поне не се опиташ да се държиш приятелски с Брин и Роун? — подкани го кротко тя.
— И за какъв дявол, ако смея да попитам — озъби се той. — Не ми трябват никакви приятели! Приятелите само създават неприятности. Винаги чакат от теб да направиш нещо за тях, винаги искат някакви услуги. Навремето имах толкова много приятели, момиче, че… до гуша ми беше дошло. Ти просто не разбираш достатъчно добре живота, там е работата!
Кимбър Бо погледна Брин и Роун, сякаш искаше да им се извини и им кимна към празната пейка. Девойката от Вейл и планинецът седнаха мълчаливо срещу нея.
Момичето отново се обърна към дядо си.
— Не трябва да се държиш така. Не бъди такъв егоист.
— Аз съм стар човек и мога да бъда такъв, какъвто си искам! — измърмори ядосано Коглайн.
— Когато като малка ти отговарях по този начин, ти казваше, че съм разглезена и ме наказваше да стоя затворена в стаята… Помниш ли?
— Не е същото!
— Трябва ли сега аз да те пратя в стаята ти? — попита тя стареца. Говореше му като майка на малко дете, стиснала ръцете му в своите. — Или може би не искаш да имаш нищо общо с Уиспър и с мен, защото ние сме ти приятели, а ти не желаеш да имаш приятели.
Коглайн прехапа лулата, сякаш искаше да я счупи на две и се сви в наметалото, без да отговори. Брин погледна крадешком Роун, който вдигна многозначително веждата си. И на двамата им беше ясно, че въпреки младостта си, Кимбър Бо беше стабилизиращият фактор в това странно малко семейство. Момичето се наведе и целуна нежно дядото по бузата.
— Сигурна съм, че не мислиш това, което говориш. Знам че си добър, мил, благороден. Затова те обичам. — Прегърна крехкото му тяло и го притисна до себе си. Брин се изненада, когато старецът протегна ръка и я погали.
— Трябваше да попитат преди да дойдат — измърмори той, като махна с ръка към девойката от Вейл и планинеца. — Можеше да им сторя нещо зло, знаеш много добре.
— Да, дядо, знам — отвърна девойката. — Но след като вече са тук, след като са били толкова много път, за да те намерят, мисля, че е редно да се поинтересуваш защо са дошли и да видиш с какво можеш да помогнеш.
Брин и Роун отново се спогледаха. Коглайн се освободи от прегръдката на Кимбър Бо, измънка нещо под нос и поклати глава. Кичурите бяла коса пробляснаха в лунната светлина като тънки сребърни нишки.
— Проклет котарак, къде ли се е дянал пак? Уиспър! Покажи се веднага, омразен звяр такъв. Да не мислиш, че ще стоя тук и ще…
— Дядо — прекъсна го момичето решително. Старецът млъкна и я погледна учудено, а тя кимна към Брин и Роун. — Нашите приятели, дядо — няма ли най-после да ги попиташ защо са тук?
Той се намръщи и бръчките на лицето му се врязаха още по-дълбоко:
— Е добре — издуха той нервно дима. — И какво ви носи насам?
— Търсим някой, който да ни покаже пътя през местността — веднага отговори Брин, почти без всякаква надежда, че така необходимата помощ най-после ще им бъде предложена. — Казаха ни, че Коглайн е единственият човек, който знае пътя.
— Да, ама Коглайн вече го няма! — изсумтя старецът, но предупредителният поглед на момичето моментално го укроти. — А през каква местност искате да минете?
— Централен Анар — отвърна Брин. — Дарклин Рийч, езерото от другата страна — пътят на изток от Рейвънсхорн. — Замълча. — Искаме да отидем в Мейлморд.
— Но там са Черните скитници — възкликна Кимбър Бо.
— И какво ви кара да ходите в тази черна дупка? — попита гневно старецът.
Брин се поколеба, като видя накъде тръгват нещата:
— За да унищожим Черните скитници.
— Да унищожите Черните скитници? — втрещи се Коглайн. — А мога ли да знам с какво ще ги унищожите, момиче?
— С песента на желанията. С магията, която…
— С песента на желанията? С това пеене? Това ли възнамерявате да използвате? — Коглайн беше станал. Подскачаше като обезумял и размахваше хилавите си ръце. — Вие май наистина ме вземате за луд. Махайте се оттук! Вън от къщата ми! Марш, марш!