Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
Ричард захапа долната си устна замислено.
— Преди няколко дни, когато ги гледах да играят Джа’Ла, Кип си беше добре, значи се е заразил преди това.
Въпреки че му беше мъчно за момчето, Ричард изпита облекчение, че предположенията му се бяха оказали неверни. Ако Кип се е заразил преди играта, тогава Джаганг няма нищо общо с това. Пророчеството не е намесено.
Но, от друга страна, защо се получи това предупреждение за ветровете, които го преследват?!
— Може семейството на момчето тепърва да се разболее — каза Дрефан. — Сега изглеждат добре, но не е изключено вече да са фатално заразени. Също като хората от Кастаген.
— Тогава — обади се Надин — може всички да сме се заразили просто от стоенето в стаята на момчето. Тази ужасна миризма е била болестта му. Може да сме се заразили, вдишвайки я, но да не разберем още няколко седмици.
Дрефан я изгледа съсредоточено.
— Не отричам, че е възможно. Да не би да искаш да избягаш, билкарко, и за оставащите ти няколко седмици да свършиш всичко, което си възнамерявала да направиш през живота си?
Надин повдигна брадичка.
— Не. Аз съм лечител. Искам да помогна.
Дрефан се усмихна с типичната си проникновена усмивка.
— Добре тогава. Истинският лечител стои над фантомните зли призраци, които преследва.
— Но тя може да е права — каза Ричард. — Може вече да сме се заразили.
Дрефан вдигна ръка, сякаш да разсее притесненията му.
— Не бива да допускаме страхът да ни управлява. Когато бях в Кастаген, цялата ми мисъл беше насочена към болните, попаднали в хватката на смъртта. Хора като това момченце. Така гледаше на нещата и човекът, който ме заведе в града. Не се заразихме. Така и не успях да разкрия тайната на чумата. Ние с другия лечител ежедневно пипахме болни, но не се заразихме. Може би защото бяхме толкова близо до тях, че телата ни бяха опознали болестта и успяваха да ни изградят някакъв имунитет. Имаше случаи член на семейството да се разболее и скоро всички, дори онези, стояли извън стаята на болния, да бъдат пометени. В други домове съм бил свидетел как чумата поваля едно или дори няколко от децата, те падат и умират. И въпреки това майките им, които са се грижили за тях буквално неотлъчно, остават живи и здрави. Нито пък се разболява друг член на семейството.
Ричард въздъхна отчаяно:
— Дрефан, това не ни помага много. Може би така, може би иначе, понякога да, понякога не.
Дрефан прокара уморена ръка през челото си.
— Просто ти казвам какво видях, Ричард. Има хора, които ще ти кажат със сигурност, че е така или иначе. Съвсем скоро по улиците ще плъпнат хора, които ще продават безспорни лекове, неподлежащи на съмнение предпазни средства срещу чумата. Мошеници. Това, което ти казвам, е, че не мога да отговоря. Понякога знанието е отвъд ограниченото осъзнаване. Един от постулатите ни като лечители е, че мъдрецът се познава по това, че приема границите на знанието и уменията си и знае, че двете могат да причинят вреда на човека.
— Разбира се — Ричард се почувства глупаво, насилвайки го да му дава несъществуващи отговори. — Прав си, разбира се. По-добре да знаеш истината, вместо да крепиш надеждата си на лъжи.
Ричард се извърна да види къде е слънцето, но небето бе закрито от облаци. Надигаше се студен вятър. Добре поне, че не беше горещо. Дрефан бе споменал, че в жегата чумата се разпространява най-скоростно. Отново погледна Дрефан.
— Има ли някакви билки или нещо друго, което знаеш, че помага за предотвратяването й или лекува?
— Стандартна предпазна мярка е да се опушват домовете на болните. Смята се, че димът убивал микроорганизмите на болестта. Има билки, които се препоръчват за опушване на заразените стаи. Това ми се струва разумна мярка, но не бих разчитал на нея. Има и други билки, които помагат при оплаквания от чума — за глава, гадене — такива неща. Но не познавам такава, която да лекува самата чума. Дори да се вземат всички тези мерки, най-вероятно човекът ще умре. Но поне ще получи известно облекчение.
Калан докосна Дрефан по ръката.
— Всички заразени ли умират? Обречен ли е всеки, когото докопа?
Дрефан я погледна окуражително и се усмихна.
— Не, някои се възстановяват. В началото не са толкова много, в края на епидемията се увеличават. Понякога инфекцията бива изтласкана към главата и отровата изстискана, човек се оправя, но през целия си живот от този Ден нататък ще се оплаква колко болезнено е било всичко.