Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
Ричард видя Йоник на вратата. Плъзна ръка около кръста на Калан и я придърпа към себе си.
— Значи е възможно всички да сме заразени.
Дрефан го изгледа за миг.
— Възможно е. Но не вярвам.
Главата на Ричард щеше да се пръсне, но не от чумата, от недостига на сън и ужаса.
— Е, в такъв случай да вървим да видим другите момчета. Може да открием нещо. Трябва да съберем колкото се може повече информация.
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
Първото момче, което посетиха — Марк, — беше добре. Зарадва се да види Йоник и се чудеше защо не е минавал напоследък — нито той, нито брат му Кип. Младата му майка се стресна от важните особи, появили се на вратата й, които се интересуваха за здравето на сина й. Ричард с облекчение установи, че Марк, който бе играл Джа’Ла заедно с Йоник и брат му, не е заразен.
Засега само един от играчите бе жертва на чумата. Ричард започваше да вярва, че страховете му относно Джаганг са само плод на ужаса и паниката му. Постепенно го обзе топлината на надеждата.
Йоник съобщи на изумения Марк за смъртта на Кип. Ричард заръча на майката незабавно да информира Дрефан, ако някой от семейството се почувства зле. Напусна дома с доста по-леко сърце.
Второто момче, Сидни, бе мъртво от сутринта. До мига, в който откриха третото да лежи под куп одеяла в задната част на малка къщурка, състояща се от едно-единствено помещение, всички надежди на Ричард рухнаха.
Бърт бе тежко болен, но поне крайниците му не бяха черни като на Кип. Майка му каза, че имал главоболие и повръщал. Докато Дрефан преглеждаше момчето, Надин даде на жената някакви билки.
— Хвърлете това в огъня — заръча тя. — Див пелин, копър и хъсък. Димът, който ще направят, ще прогони болестта. Занесете топли въглени в стаята на момчето, а върху тях сложете шепа от билките. Разпръснете дима над сина си, за да сте сигурна, че е вдишал достатъчно. Ще му помогне.
— Мислиш ли, че наистина ще помогне? — прошепна Ричард, щом Надин се приближи към него при леглото на момчето. — Дрефан каза, че не е сигурен.
— Учили са ме, че тези билки помагат при тежки болести като чумата — тихо отвърна тя. — Но никога преди не съм виждала заразен с чума, така че не мога да кажа със сигурност. Ричард, това е всичко, което мога да направя. Трябва да опитам.
Макар да бе смъртно уморен и да го болеше глава, не му бе трудно да долови безнадеждността в гласа й. Надин искаше да помогне. И както каза Дрефан, можеше и да постигне някакъв ефект.
Ричард видя как Дрефан измъква нож от колана си. Направи знак на Кара и Райна, които ги бяха настигнали, след като бяха изпълнили задачите си. Каза им да държат болното момче. Райна стисна брадичката на Бърт с една ръка, докато с другата държеше челото му. Кара прилепи раменете му към леглото.
Със сигурна ръка Дрефан порна подутината отстрани на врата на момчето. Крясъците на Бърт накараха Ричард да настръхне. Сякаш ножът разрязваше собственото му гърло. Майката, застанала настрани, кършеше ръце и гледаше с немигащи очи.
Ричард си спомни думите на Дрефан, че ако човек оживее, до края на живота си ще се оплаква от болезненото лечение. Бърт би имал причина да го направи.
— Какво даде на майката на Кип?
— Билки, за да опуши къщата — същите, каквито дадох и на тази жена — каза Надин. — Освен това й напраха отвара от хмелник, лавандула, бял равнец и листа от маточина, за да си намаже възглавницата и да може да заспи. Въпреки това не мисля, че ще я хване сън след… — я извърна очи. — Знам, че аз не бих мигнала — прошепна тя почти на себе си.
— Имаш ли билки, които предполагаш, че биха прекратили чумата? — попита Ричард. — Неща, които да предпазят хората от заразяване?
Надин се загледа в Дрефан, който изстискваше кръв и гной от подутините по гърлото на момчето.
— Съжалявам, Ричард, не знам достатъчно за чумата Дрефан сигурно е прав, той явно знае доста. Може наистина да не съществува лек или предпазна мярка.
Ричард се приближи до леглото на момчето и се наведе над Дрефан, наблюдавайки работата му.
— Защо го правиш?
Дрефан му хвърли бърз поглед, докато обръщаше парцала на чисто място.
— Както вече казах, понякога, ако болестта може да бъде изтласкана към главата и изстискана, човек се оправя. Трябва да опитам.
Дрефан направи знак на двете Морещици. Те отново хванаха момчето. Ричард стисна очи, щом брат му натисна острието още по-надълбоко в подутината. Оттам изтече още кръв и жълтеникаво-бяла течност. За щастие Бърт изгуби съзнание.