Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Аз пък ви казвам, че сте замесен! — извика Джейсън обвинително. — Да въртиш бизнес с безбожници, означава да излагаш Божието творение!
— Моля?…
— Задоволихте любопитството ми — каза хамелеонът. — Вие сте просто една грешка.
— Аз съм… какво?
— Ще ви разкажа за случилото се в Мавзолея на Мао Дзедун. Ние го направихме. Стреляхме в кристалния ковчег, строшихме го на парченца и надупчихме тялото на известния безбожник.
— Какво?!
— И ще продължаваме да унищожаваме враговете на Христос, където и да ги открием! Ние ще донесем отново на земята неговата благодат и учението за любов към ближния, дори ако трябва да застреляме всяко куче, което мисли по друг начин! Или земята ще бъде християнска, или въобще няма да има земя!
— Да, но винаги има възможности за преговори. Помислете за парите, за икономическата помощ.
— Не, това е сатаната! — Борн се изправи, прибра пистолета под колана си, закопча якето и го опъна надолу, все едно че беше военна униформа. Той се приближи до измъчения бизнесмен. — Вие не сте врагът, но сте близо, мосю. Ще ви помоля за парите ви, както и за документите, които включват имената на тези, с които водите преговорите.
— Пари?…
— Ние не приемаме подаяния, нямаме нужда от тях.
— Тогава защо?
— За собствената ви безопасност, както и заради нашата сигурност. Всичко ще ви се върне утре.
— Протестирам…
— Недейте — възрази хамелеонът и бръкна в якето си. — Питахте кой съм, нали? Ще се огранича да кажа, че след като нашите врагове използват такива сили като ООП, Червените армии, фанатиците на Аятолаха и Баадер-Майнхоф, ние също имаме своите многобройни бригади. Нито търсим, нито предлагаме някаква пощада. Борбата ще бъде водена до смърт.
— Боже мой!
— Борим се в неговото име. Не напускайте тази стая. Поръчвайте храната си чрез прислугата. Не се обаждайте на колегите си. С две думи, скрийте се и се молете за най-доброто. Трябва откровено да ви заявя, че ако някой тръгне да ме преследва или пък се разбере, че съм бил във вашата стая, вие просто ще изчезнете.
— О, не! — Тялото на Ардисон се затресе.
— Вашите документи и парите ви, мосю.
Като показа документите на Ардисон в пълен комплект, включително и списъка на хората от правителството, с които бизнесменът преговаряше, Джейсън нае кола от името на консорциума на Ардисон и обясни на диспечера от Китайските международни пътни служби, намиращи се на улица Чаоянмен, че чете и пише на китайски и няма нужда от шофьор. Диспечерът му каза, че колата ще бъде пред хотела точно в седем вечерта. Щеше да има на разположение двайсет и четири часа да се движи свободно из Пекин, доколкото статутът му на чужденец позволяваше. Първите десет часа щяха да изяснят дали отчаяно замислената му стратегия ще го изведе от тъмнината или, обратно, ще хвърли Мари и Дейвид Уеб в мрачната бездна. Но Делта Едно познаваше азиатския ум. В едно отношение той не се беше променил от векове. Пазенето на тайна струваше колкото кожите на десет хиляди тигри, ако не и колкото цяло царство.
На връщане Борн спря в търговския район „Уанг Фу Джинг“, който бе близо до източното крило на хотела. На номер 255 се намираше главният универсален магазин. Оттам си купи необходимите дрехи. На номер 261 откри магазин с табела „Тузанг Меншибу“, откъдето взе най-представителните на вид канцеларски принадлежности, които успя да намери. И накрая влезе в магазин за художествени изделия и купи писалка за калиграфия, карта на Пекин и околностите, както и втора карта на пътищата, които извеждаха от Пекин и водеха към южните градове.
Върна се с покупките си в хотела, седна на една масичка във фоайето и започна своите приготовления. Първо написа бележка на китайски, която освобождаваше шофьора на наетата кола от отговорност за предаването й на чужденеца. Завършваше с подпис на генерал и беше равнозначна на заповед. После разгъна картата и огради с кръг малко зелено петънце в северозападните предградия на Пекин.
Резерватът за птици в Джинг Шан.
Пазенето на тайна струваше колкото кожите на десет хиляди тигъра, ако не и колкото цяло царство.
25.
Мари скочи от леглото при пронизителния звън на телефона. Куцайки, прекоси стаята и вдигна слушалката.
— Ало?
— Предполагам, че е мисис Остин.
— Мо?… Мо Панов! Благодаря ти, Господи. — Мари затвори очи с облекчение и благодарност. Бяха изминали трийсет часа, откакто беше говорила с Александър Конклин, и през това време постоянното напрежение и очакване и най-вече нейната безпомощност я бяха докарали до ръба на лудостта. — Алекс каза, че ще те помоли да дойдеш с него. Мислеше, че ще се съгласиш.