Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Вие говорите китайски? — Военният стреснат вдигна очи от бележката.
— Бих казал, че това е очевидно. Генерал Лианг също го говори.
— Не разбирам защо сте ядосан.
— Тогава ще разберете със сигурност защо е ядосан генерал Лианг.
— Не съм чувал за генерал Лианг, но има толкова много генерали, че това е нормално. И така, вие сте недоволен от екскурзията?
— Недоволен съм от онези глупаци, които ми казаха, че обиколката ще трае три часа, а тя продължи пет! Ако пропусна тази среща поради нечия некомпетентност, членовете на делегацията ще бъдат много ядосани, включително могъщият генерал от Народната армия, който с нетърпение иска да сключи сделката по закупуването на стоки от Франция. — Джейсън направи пауза, а после продължи меко: — Ако все пак пристигна там навреме, ще похваля човека, който ми е помогнал, и ще кажа името му.
— Аз ще ви помогна, господине! — каза младият офицер с преданост в очите. — Ако разчитате на този раздрънкан автобус, ще изгубите най-малко два часа. Мога да ви предложа много по-бърз транспорт с чудесен шофьор, който ще бъде на ваше разположение през цялото време. Аз бих ви придружил на драго сърце, но не е редно да напускам поста си.
— Пред генерала ще спомена и за вашето високо чувство на отговорност.
— Това се е превърнало в мой естествен инстинкт. Името ми е…
— Да, моля, дайте ми името си. Запишете го на този лист.
Борн седеше в претъпканото фоайе в източното крило на хотел „Пекин“, прикрил лицето си с вестник, и внимателно наблюдаваше всички входни врати пред себе си. Чакаше да се появи високата фигура на Жан-Луи Ардисон от Париж. За Джейсън не бе трудно да разбере името му. Преди двайсет минути беше отишъл до бюрото, откъдето организираха туристическите обиколки, и каза на администраторката на най-добрия мандарин:
— Съжалявам, че ви притеснявам, но аз съм главният преводач на френските делегации, които са тук с цел бизнеспреговори с китайското правителство, и се страхувам, че загубих една от заблудените си овчици.
— Сигурно сте много добър преводач. Говорите отлично китайски. Какво се е случило с вашата… заблудена овца? — Жената тихо се засмя.
— Не знам точно. Пиехме кафе в кафетерията, когато той погледна часовника си и ми каза, че ще се обади по-късно. Трябваше да отиде с една от групите за петчасовата екскурзия и очевидно закъсняваше. Това не беше твърде удобно за мен, но зная какво става, когато пристигнеш в Пекин за първи път. Чувстваш се като замаян.
— Сигурно — съгласи се администраторката. — А как мога да ви помогна?
— Искам да зная точно как са написани имената му и дали има второ, както казваме ние, бащино име. Изобщо подробностите, нужни при оформянето на служебни документи, които сега аз ще попълня вместо него.
— Но с какво мога да ви помогна?
— Той остави това в кафетерията — каза Джейсън и показа идентификацията на френския бизнесмен. — Не знам как изобщо се е включил в тура.
Жената се засмя небрежно и бръкна под бюрото си, откъдето извади счетоводната книга със списъка на туристите за същия ден.
— Казали са му да отиде направо на мястото, откъдето тръгват автобусите, и гидът е знаел за него, тъй като задължително носи списък на хората от групата си. Тези табелки падат непрекъснато и вероятно са му издали временен пропуск. — Администраторката взе идентификацията и запрелиства страниците на счетоводната книга, като продължи да говори: — Да ви кажа, тези идиоти, дето го правят, не заслужават и малкото пари, които получават. — Тя спря пръста си върху едно от имената. — О, лош късмет. Не зная дали вашата овца е заблудена, но мога да ви кажа, че не е спирала да блее. Може би се смята за много голяма клечка. Като научил, че няма шофьор, който говори френски, той го приел като обида към Франция и се почувствал лично засегнат. Ето, прочетете името му. Аз не мога да го произнеса.
— Благодаря ви много — каза Джейсън, след като прочете името.
После отиде до телефонната кабина, на която беше написано „Английски“, и попита служителя за стаята на мистър Ардисон.
— Можете веднага да наберете, сър — каза човекът с нотка на триумф в гласа си. — Стаята е едно-седем-четири-три. Условията са много добри. Има чудесен изглед към Забранения град.
— Благодаря. — Джейсън набра номера. Нямаше никакъв отговор. Мосю Ардисон все още не се беше прибрал и при тези обстоятелства можеше да не се върне още дълго време. И все пак овца, за която се знаеше, че умее да блее, нямаше да мълчи при положение, че обидеха достойнството й или пък поставеха в опасност бизнеса й. Джейсън реши да чака. В главата му постепенно се изграждаше план. Това беше отчаяна стратегия, въпрос на случайности, но беше единственото, с което можеше да си послужи. Купи стар брой на френско списание и като седна в едно кресло, изведнъж се почувства безпомощен и крайно изтощен.