Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Точно така — каза Алекс и стъпи на ескалатора. — Пандата е чудесен подарък за западняците и много традиционен. А порносписанието пък идеално допълва знака за разпознаване. Пандите не се срещат често до мръсни снимки с голи жени.
— Но все пак комбинацията може да се тълкува като чисто фройдистка.
— Много смешно. Прави каквото ти казвам.
— Каквото ми казваш? Досега не си ми обяснил как да осъществя контакт с жената.
— Ами опитай с: „Колко се радвам да те видя“, или: „Как е детенцето?“ Няма значение. Дай й пандата и се върни бързо до този ескалатор, без да тичаш. — Те стигнаха до долната платформа и Конклин докосна лакътя на доктора, като с това го подкани да завие надясно. — Ще се справиш чудесно. Просто прави това, което ти казвам, и всичко ще бъде наред.
Панов се отправи към края на перона, когато влакът от Ло Уо навлезе с гръм в гарата. Той стоеше облегнат на последната колона и наблюдаваше потока от слизащи пътници над разтвореното списание, а под мишницата му се мъдреше тромавото мече. Когато моментът настъпи, той почти колабира.
— Ти сигурно си Харолд! — извика тънък глас и към него се приближи висока фигура с огромна шапка, която закриваше лицето, и сива плисирана пола. Жената го плесна по рамото. — Ще те позная навсякъде, котенце!
— Колко се радвам, че те виждам. Как е детето? — Морис едва можеше да говори.
— Как е Алекс? — осведоми се внезапно появилият се бас на мястото на фалцета. — Негов длъжник съм и си плащам дълговете, но това е лудост! Все още ли продължава да се меси в чужди работи?
— Не съм сигурен, че те разбирам — учуди се психиатърът.
— Тогава по-бързо — каза странната фигура. — Започват да ни обграждат. Дай ми пандата и когато тръгна да бягам, влей се в тълпата и изчезни оттук! Хайде, дай ми я!
Панов направи което се искаше от него, и забеляза неколцина мъже, които си пробиха път през масата от хора и се приближиха към тях. Изведнъж мъжът, облечен в женски дрехи, изтича зад една колона и се появи от другата страна. Изрита обувките с високи токчета, заобиколи колоната и с бързината на футболен защитник се втурна към тълпата, която се бе струпала край влака. Един китаец се опита да го сграбчи, но той се изплъзна и продължи напред, като след себе си оставяше диря от паднали тела. И други мъже се включиха в преследването, но опитите им биваха осуетявани от все по-враждебните пътници, които започнаха да наказват с куфари и сакове преследвачите. По някакъв начин създалата се бъркотия стана причина мечето панда да се окаже в ръцете на висока жена, която гледаше разписанието на влаковете. Веднага беше хваната отстрани от двама издокарани китайци, но при истеричния й вик беше пусната. Те я погледнаха, изкрещяха си нещо и се втурнаха напред.
Морис Панов отново постъпи според инструкциите: бързо се смеси с тълпата заминаващи от другата страна на перона и бързо тръгна покрай линията, за да стигне до ескалатора, пред който се беше образувала опашка. Да, опашка имаше, но никъде не се виждаше Алекс Конклин! Потискайки паниката, Мо забави темпо, но продължи да върви, като се оглеждаше наоколо, внимателно плъзвайки поглед по хората, които пътуваха с ескалаторите. Какво беше станало? Къде беше човекът от ЦРУ?
— Мо!
Панов се обърна наляво към мястото, откъдето беше дошъл викът. Конклин се намираше на около десетина метра от началото на ескалатора зад една колона. От бързите му жестове стана ясно, че трябва да остане където е, а Мо да отиде при него, но много предпазливо. Панов си даде вид на човек, който се дразни от струпалата се опашка. Искаше му се да попуши или поне да не беше хвърлил порнографското списание, просто за да прави нещо. Но се отказа от чакането и бавно тръгна към мястото, откъдето му беше извикал Конклин, като скръсти ръце на гърба си. Стигна до колоната, заобиколи от другата й страна и въздъхна дълбоко.
В краката на Конклин лежеше зашеметен човек на средна възраст, облечен в шлифер, а Алекс беше подпрял протезата си между плешките му.
— Искам да ти представя Матю Ричардс, той е доктор. С Мат се познаваме от Сайгон. Агент на ЦРУ. Разбира се, тогава беше по-млад и много по-пъргав. Но и ние бяхме такива, нали?
— За Бога, Алекс, искам да стана! — примоли се мъжът на име Ричардс и разклати глава, доколкото му позволяваше неудобната поза. — Главата ме боли ужасно. С какво ме удари, с железен лост ли?
— Не, Мат. С обувката на моя несъществуващ крак. Тежка е, нали? Горката, трябваше да понесе такъв удар. А за да ти позволя да станеш, трябва първо да ми отговориш на въпросите.