Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Да, така е.
— Сигурен ли сте? В такъв случай ще бъдете задържан със сигурност.
— Невъзможно!
— Това е Китай…
— Не може да бъде! Аз съм включен в този ужасен тур само защото…
— Предлагам ви да изчезнете веднага, мой безименни приятелю. Кажете, че сте излезли на разходка и нямате нищо общо. Дайте ми идентификацията си и аз ще я изхвърля…
— За това тук ли говорите? — попита французинът и посочи ревера си.
— Да, на нея са отбелязани имената и паспортният ви номер. По този начин контролират действията ви.
— Завинаги ще ви бъда задължен! — извика бизнесменът и откъсна пластмасовата табелка от дрехата си. — Ако някога идвате в Париж…
— По-голяма част от времето си прекарвам в компанията на принца и неговото семейство в…
— Но да, разбира се! Още веднъж хиляди благодарности! — французинът, много различен и все пак толкова приличащ на Еко, бързо се отдалечи. Наконтената му фигура биеше на очи сред тълпата, почти както и на убиеца, който се бе опитал да вкара своя преследвач в капана.
Борн закачи табелката на ревера си и се присъедини към групата. След това бързо подкараха екскурзиантите от Мавзолея към Великия дворец и когато автобусът мина през Северната порта, Джейсън видя през прозореца вбесения френски бизнесмен, който молеше пекинската полиция да го пусне. Обстоятелствата около престъплението започваха да се изясняват. Бял чужденец осквернил ужасно ковчега и балсамираното тяло на вожда Мао. Бял терорист от група туристи, който няма задължителната идентификация на връхната си дреха. Пазач от охраната пред стъпалата на Мавзолея е докладвал за този човек.
— Нека да поговорим на вашия език — обърна се Борн към екскурзоводката, докато стояха в Коридора на животните, където огромните митични чудовища от камък, а също разярени лъвове, коне, слонове и големи котки пазеха гробницата на династията Минг.
— О, няколко пъти ви чух да се обаждате и мисля, че го говорите много добре.
— Благодаря ви. Тогава сигурно си спомняте, че бях присъединен към вашата група в последния момент?
— Главният управител на хотел „Пекин“ говори с моя началник по този въпрос. Спомням си, да. — Жената се усмихна и сви рамене. — Всъщност групата е толкова голяма, че имам спомен единствено за висок мъж, на когото дадох идентификацията, а сега тя е пред очите ми. Ще трябва да доплатите определена сума към хотелската си сметка, защото в противен случай няма да бъдете включен към туристическата програма.
— Но аз не съм от групата, защото съм бизнесмен, който преговаря с вашето правителство.
— Дано имате късмет — каза жената с очарователната си усмивка. — Някои имат, а други не.
— Това, което искам да ви кажа, е, че може би няма да успея да направя нищо — каза Джейсън, като отвърна на усмивката. — Говоря китайски добре, ала не мога да чета и да пиша. Преди броени минути се сетих, че трябва да бъда в хотел „Пекин“ само след половин час. Имам важна среща. Как мога да се придвижа?
— Въпросът опира до транспорт. Ще ви напиша каквото трябва и вие ще го представите на охраната при Дахонмен.
— Голямата червена порта? — прекъсна я Борн. — Онази с арките?
— Да. Там чакат автобуси, които ще ви закарат обратно в Пекин. Може и да закъснеете, но доколкото знам, и представителите на правителството не са винаги точни. — Тя извади бележник от джоба на късото си сако и след това писалка с големината на овчарска свирка.
— Няма ли да ме спрат?
— Ако ви спрат, помолете да се обадят на хората, с които имате работа — каза екскурзоводката и написа необходимите инструкции на китайски, след което откъсна страницата.
— Това не е вашата група! — излая кондукторът на автобуса на мандарин доста под средното ниво. Човекът явно не очакваше думите му да имат някакъв ефект върху туриста, затова ги подкрепи с ръкомахане и няколко пъти почука с пръст табелката на ревера на Джейсън. Другото явно нещо беше, че искаше да привлече вниманието на някой от началниците си, застанали под арките на Голямата червена порта. Един от тях се приближи.
— Какъв е проблемът? — попита някакъв военен и бързо се качи по стъпалата на автобуса, като разбута пътниците зад Борн.
Удобният случай ще дойде сам…
— Няма никакъв проблем — каза рязко, дори арогантно Джейсън на китайски и пъхна бележката в ръката на младия офицер. — Освен ако не искате да носите отговорност за това, че ще изпусна важна среща с делегация от търговската камара, чийто главен завеждащ военните доставки е генерал Лианг Еди-кой си.