Превъзходството на Борн

Борн разтвори якето си, извади пистолета изпод колана и го сложи на масата.

— Сега ме убедихте, че вие не сте врагът. Какво стана, след като си тръгнахте?

Ужасен, Ардисон отстъпи назад към стената, широко отворените му очи не изпускаха оръжието.

— Кълна се във всички светии, че сте попаднали на погрешен адрес — прошепна той.

— Убедете ме.

— В какво?

— Във вашата невинност. Какво се случи?

— Аз… тръгнах надолу по площада — започна изплашеният бизнесмен, — мислех за това, което казахте, че нещо ужасно се е случило в Мавзолея на Мао и китайските пазачи крещят за чужди гангстери и че хората наоколо ще бъдат обградени и задържани — особено такива като мен, които в действителност не са от групата… Така че го ударих на бяг. Боже мой, ясно беше, че не бива да попадам в такава ситуация! Милиони и милиони франкове участват в играта. Аз не се занимавам просто с бизнес, аз представлявам консорциум!

— И така, вие побягнахте и те ви спряха — прекъсна го Борн, който с нетърпение бързаше да се отърве от несъществените подробности.

— Да! И говореха толкова бързо, че не разбрах и дума, и мина цял час, преди да намерят човек, който говори френски!

— Защо просто не им казахте истината? Че бяхте с нашия тур.

— Защото бягах от този проклет тур и ви бях дал идентификацията си! Как щеше да им прозвучи на тези варвари, които виждат престъпник фашист в лицето на всеки бял човек?

— Китайците не са варвари, мосю — каза Борн меко. Изведнъж извика: — Само политическата философия на тяхното правителство е варварска! Без Божието благоволение и единствено с благоволението на сатаната!

— Моля да ме извините.

— Може би по-късно — отговори Джейсън, отново възвърнал предишното си спокойствие. — И така, пристигна служител, който говореше френски. Какво стана тогава?

— Казах му, че съм излязъл на разходка — вашето предложение. Изведнъж съм се сетил, че очаквам обаждане от Париж, затова бързам към хотела си.

— Съвсем правдоподобно.

— Но не и за полицая, мосю. Започна да ме обижда, далеч надхвърляйки правата си, и ми наговори ужасни неща. Чудя се какво ли толкова се е случило в този Мавзолей.

— Беше великолепно изпълнение, мосю — отговори Борн с широко отворени очи.

— Моля?

— Може би по-късно ще ви кажа. И така, служителят се държеше нагло?

— Абсолютно! Ужасно прекали, като атакува парижката мода с определението, че е буржоазно-декадентска индустрия! Ние все пак даваме пари за техните проклети платове и те, естествено, би трябвало да знаят възможностите за печалба.

— И какво направихте?

— Носех списък на хората, с които преговарям, някои са твърде важни лица. Настоях служителят да се свърже с тях и отказах категорично да отговарям на повече въпроси, преди някои от тези хора да пристигнат на мястото. Е, след още два часа дойдоха и трябва да ви кажа, че това промени нещата! Бях докаран обратно в китайско подобие на лимузина — много тясна за човек с моя ръст — и с четирима, които ме ескортираха. Тогава се случи нещо отвратително. Казаха ми, че конференцията е отложена отново. Щяла да се проведе не утре сутринта, а вечерта. Какво е това време за сключване на сделки? — Ардисон се отдръпна от стената, като дишаше тежко. — Това е всичко, което мога да ви кажа, мосю. Наистина сте сбъркали адреса. Не съм замесен в нищо друго освен в моя консорциум.