Превъзходството на Борн

— От правителството.

— Какви служби? Казали са ти това, твоят шеф е трябвало да ти го каже. Едва ли е очаквал сляпо изпълнение на нарежданията.

— Но ние работим точно така! Единственото нещо, което каза, е, че са били упълномощени от Вашингтон. Закле се, че това е всичко, което знае. И какво трябваше да направи? Да им поиска шофьорските книжки?

— Значи от никого не може да се търси отговорност, защото никой не знае нищо. Би се получило интересно, ако се окаже, че те са китайски комунисти, изпратени по петите на беглец, нали?

— Началникът отговаря. Той поема риска.

— О, да, висшият морал. „Ние просто изпълняваме заповеди, хер генерал.“ — Конклин използва трудното за произнасяне немско „г“. — И, разбира се, хер генералът не знае нищо, защото той също изпълнява своите заповеди. Измежду тези хора видях един човек, който приличаше на китайски Пол Бъниън. — Конклин спря. Главата на Ричардс рязко потрепна. — Кой е той, Мат?

— Не знам… със сигурност.

— Кой?

— Виждал съм го, това е всичко. Трудно е да не го забележиш.

— Това не е всичко. Като се имат предвид местата, на които си го виждал, се е наложило да му зададеш въпроси. Какво научи?

— Стига, Алекс! Това са просто глупави приказки, нищо конкретно.

— Обичам приказките. Започвай да приказваш или това грозно и тежко нещо на крака ми ще трябва да те фрасне по главата. Виждаш ли, че не мога да го контролирам, има си някакви прищевки и трябва да знаеш, че не те харесва. Понякога се отнася враждебно дори и към мен. — Конклин вдигна с усилие протезата и я стовари върху плешките на Ричардс.

— Боже! Ще ми счупиш гърба!

— Кой е той, Мат? — Алекс отново си повдигна крака и го прицели към тила на мъжа от ЦРУ.

— Е, добре, както ви казах, може и да не е самата истина, но чух, че е с висок чин в Кралското КР.

— Кралското КР — обърна се Конклин към Морис Панов — означава британското контраразузнаване тук, в Хонконг, което пък значи Специален отдел на МИ-6, от тези, които получават заповедите си от Лондон.

— Много просветляващо — каза озадачен психиатърът.

— Много — съгласи се Алекс. — Можеш ли да ми услужиш с вратовръзката си? — попита Конклин и се зае да развърже собствената си. — Ще трябва временно да мумифицираме този палавник. Имам нужда и от твоята вратовръзка, Мат.

Две минути по-късно Матю Ричардс лежеше до колоната с вързани ръце и крака и стегната превръзка на устата, всичко това постигнато с три вратовръзки.

— Чисто е — каза Алекс, като погледна зад колоната. Наоколо, с единични изключения, почти нямаше хора. — Тръгнали са след нашата примамка, която до този момент сигурно е преполовила пътя до Малайзия.

— Коя беше тя — той? Искам да кажа: той със сигурност не беше жена.

— Не искам да намесвам половете, но жена нямаше да успее да се измъкне оттук. А той го направи, като при това ги примами да тръгнат след него. Да вървим. Наоколо е чисто.

— Но кой е той? — настоя Панов по пътя към ескалатора, където имаше опашка от няколко души.

— Досега сме го използвали като наблюдател и донасящ информация за неизвестни оборудвания, използвани при граничния контрол. Той е доста осведомен по въпроса, тъй като непрекъснато му се налага да минава оттам със стоката си.