Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Наркотици?
— Никога не би ги докоснал, той е атлет от най-висока класа. Прекарва крадено злато и скъпоценности, като оперира между Сингапур, Хонконг и Макао. Мисля, че нещо от това хоби е станало причина преди няколко години да му отнемат медалите. Или може би порнофотографиите, за които е позирал, докато е бил още в колежа и са му трябвали пари. По-късно, както винаги се случва, благодарение на някой долнокачествен издател без помен от морал те са изплували и това е довършило кариерата му.
— Списанието, което носех! — възкликна Мо, когато се качиха на ескалатора.
— Нещо подобно може би.
— Какви медали?
— От Олимпиадата през 76-а. Лека атлетика. Беше цар на бягането с препятствия.
Останал без думи, Морис погледна Алекс Конклин, докато се издигаха с ескалатора към вратата на чакалнята. На съседния ескалатор, който вървеше надолу към перона, се появи група метачи с широки метли на рамо. Алекс рязко извърна глава към тях, шумно щракна с пръсти и с издаден напред палец посочи вратите на чакалнята над тях. Ясно. След момент вързаният агент на ЦРУ щеше да бъде намерен зад една колона.
— Това е този, когото наричат „майора“ — каза Мари, седнала на мястото срещу Конклин, докато Морис Панов, коленичил до нея, оглеждаше дясното й стъпало. — Ох! — изстена тя и си дръпна крака. — Извинявай, Мо.
— Не се извинявай — каза докторът. — Нараняванията са по цялото ходило. Здравата си се изтърсила.
— На няколко пъти. Разбираш ли от крака?
— Ами в момента, струва ми се, се чувствам по-голям спец по крака, отколкото по глави. Вие, хората, живеете в такъв свят, който ще принизи професията ми до нивото й през средните векове — не че повечето от нас не се намират все още там, просто езикът ни е по-лустросан. — Панов вдигна очи към строгата прическа на Мари, очите му огледаха прошарените кичури. — Никога не съм скъпил комплиментите към теб, но трябва да ти кажа, че косата ти е ужасна.
— Напротив, великолепна е — поправи го Конклин.
— Не ме учи ти. Доскоро ми беше пациент. — Вниманието на Мо се върна на крака. — Раните заздравяват успешно. Драскотините и мехурите ще минат най-бързо. Натъртванията ще отнемат повече време. След малко ще отида да ти донеса нови дрехи, за да смениш тези. — Панов се изправи и придърпа стол с висока облегалка от малкото писалище.
— Значи си отседнал тук? — попита Мари.
— В другия край на коридора — каза Алекс. — Не успях да взема стая до твоята.
— Чудното е, че въобще си успял да вземеш стая.
— Пари. Резервациите в Хонконг почти винаги се губят, ако човек временно отсъства… Да се върнем на майора.
— Името му е Лин Уенцзу. Кетрин Стейпълс ми каза, че работи за британското разузнаване. Говори английски с британски акцент.
— Тя сигурна ли беше?
— Съвсем. Каза, че го смятат за най-добрия офицер от всички разузнавания в Хонконг, като се започне от КГБ и се стигне до ЦРУ.
— Нещата са съвсем понятни. Името му е Уенцзу, не Иванович, нито Джо Смит. Обучават и тренират много талантлив местен жител, изпращат го в Англия, след което го връщат обратно тук, където той заема отговорен правителствен пост. Стандартен подход, що се отнася до поддържането на закона и сигурността в колонията.
— Естествено, от психологическа гледна точка — добави Панов и седна. — По този начин засегнатите са по-малко.
— Така е — потвърди Алекс, кимайки. — Но отново нещо не е наред. Едно е Лондон да даде зелена светлина за тайна операция на Вашингтон — за която всичко научено до този момент ни кара да мислим, че е по-необичайна от повечето — и съвсем друго МИ-6 да ни предостави хората си в колония, все още управлявана от Великобритания.
— Защо? — попита Панов.
— Поради няколко причини. Първо, те не ни се доверяват. Не че не се доверяват на намеренията ни, просто на нашите мозъци. За някои неща са прави, за други са в голяма грешка, но това си е тяхна преценка. Второ, защо да излагат на опасност техен персонал заради решения, взети от американски бюрократи без достатъчен опит в тайните служби, разположени на самото място на действието? Това е най-важният пункт и Лондон не би допуснал никакви недоразумения.
— Предполагам, че имате предвид Макалистър — каза Мари.
— Именно, именно. — Конклин поклати глава и въздъхна дълбоко. — Според наблюденията ми той е или най-силният, или най-слабият фактор в целия проклет сценарий. Подозирам, че е последното. Той е чисто сиво вещество както Макнамара, преди да го обземат съмненията.