Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Ако не бе моят кръст, това щеше да стане — каза вдовицата. — Аз повтарям, че приятелят ти не е мъртъв. Помогни по-скоро да го махнем от бесилката и ще видиш, че ще го съживим.
Докторът остана учуден.
Като помогна на селянката да повдигнат стълбата, каза:
— Как можа нещастният ми приятел да привлече вниманието ти?
Симонова се изчерви.
— Сега не е време да отговоря на въпроса ви — каза тя. — Друг път ще ти разправя. Трябва да го съживим и да го пренесем на някое безопасно място.
— На безопасно място — повтори лекарят. — Ако приятелят ми оживее, къде ще може да се скрие в Сибир?
— Това остави на мене, аз ще се погрижа. Ето я моята кола, ще го закарам там, където никой няма да го намери.
Тя се покачи на стълбата, в ръката й блесна нож; отряза въжето, на което висеше Бояновски. Докторът пое тялото в ръцете си.
Завиха го с един вълнен плат и започнаха да го разтриват.
Бояновски бе затворил очи, но на лицето му се четеше радост.
Белон скъса дрехата му, допря глава до гърдите му и го прислуша щателно.
С разтуптяно сърце вдовицата очакваше да чуе какво ще каже докторът.
— Нищо не мога да чуя — каза той, — всичко е спокойно, като че няма живот.
— Не е възможно — рече Симонова. — Не може да бъде, верижката трябва да го е запазила. Прешлените й не са дървени, а от камък и халката не е могла да се счупи. Тя не е стегнала толкова силно врата, че той да не може да диша. Значи не е възможно да е мъртъв.
— Ще се помъча още веднъж да го преслушам, само стой тихо — каза лекарят.
— Добре — каза тя, като притисна ръце на гърдите си. Докторът се наведе и се опита да разтрие Бояновски, за да раздвижи кръвта му. И двамата полагаха големи усилия за съживяването на Бояновски.
Пет минути се изминаха в мълчание и ето че Белон извика радостно:
— Чува се слабо туптене на сърцето, продължавайте да разтривате, госпожо Симонова. Ние ще му върнем живота.
— Ела на помощ, пресвета Богородице!
Тя започна с радост да разтрива вдървеното тяло на Бояновски и не след дълго той започна да диша. Тялото оживя, на лицето му се появи червенина.
Симонова извади от джоба си едно шишенце и го сложи под носа на Бояновски.
— Това е едно лекарство, което има силата да съживява духа — каза Белон. — Моята майка много пъти изпадаше в безсъзнание и щом вдъхнеше от това лекарство, идваше на себе си. Вижте, той отваря очи.
Очите на Бояновски полека се отвориха и той се огледа наоколо си.
Помъчи се да проговори, но от устата му излязоха неясни слова, след което се отпусна на земята.
— Кръвта му още не се е раздвижила хубаво, затова не може да говори. Но и това ще стане — каза лекарят.
— Той е спасен — възкликна красивата вдовица и очите й светнаха от радост.
— Спасен е от смъртта, но дали ще се оправи напълно ще видим по-после.
— Нека се съживи само, аз ще го избавя от неприятелите му.
— Как? Ние живеем в една земя, която е препълнена с шпиони. Ако го открият при тебе, ще загинете и двама.
— На драго сърце бих се пожертвувала, за него — рече Симонова. — Няма защо да се страхуваме, тъй като има начин да се спасим с Бояновски.
Тя се доближи до лекаря и го улови за ръката.
— Ти си странник в тази земя, докторе, и не познаваш законите на Сибир. Слушай от моите уста един стар чуден закон, който е в сила тук.
Тя се изправи и тържествено каза:
— Законът гласи: Ако на някой сибирски заточеник се удаде да влезе в къщата на някоя вдовица и ако тя в срок от четири недели реши да му стане жена, заточеникът се освобождава както от наказанието, така и от заточението.
— Ти искаш да се ожениш за приятеля ми навярно за да го избавиш?
— Аз го обичам и затова искам да му стана жена.
— Помогнете ми сега да го пренесем на колата. Трябва да го заведа на сигурно място в моята вила, която е на една миля разстояние оттук.
Занесоха Бояновски в колата. Симонова хвана юздите и конете тръгнаха.
— Бедният ти приятел има нужда от теб, затова утре те очаквам.
— Разчитайте на мене, утре ще дойда.
Тя шибна конете и колата се изгуби от погледа на Белон.
Той стоеше неподвижно и се чудеше на преживяното. Неговият приятел бе жив, Бояновски не бе умрял. Вече нямаше защо да се страхува, когато Наталия го питаше къде е Бояновски. Щеше да й разкаже истината.
— Аз ще излекувам Наталия и тя ще живее.
Като размишляваше така, той бързаше за дома си. Когато влезе вкъщи, пот течеше от челото му. Отиде в стаята на Наталия. Погледът му се спря на леглото на Наталия и той се сепна — там нямаше никой! Всичко бе разхвърляно.