Кладенецът на възнесението

— Себе си ли? — попита Дридел, един от благородниците, на чието лице сякаш бе застинала неизменна подигравателна усмивка.

— Не — отвърна Елънд. — Аз едва ли съм най-непредубеденият кандидат за този пост. Ето защо предлагам лорд Пенрод. Той е уважаван от всички и смятам, че ще бъде полезен посредник при нашите дискусии.

Възцари се тишина.

— Изглежда съвсем логично — обади се Хетел, работник от ковачница.

— Всички ли са съгласни? — попита Елънд и вдигна ръка. Последваха го още осемнайсет ръце — всички скаа, повечето благородници и само един от търговците. Но пак си беше мнозинство. Елънд се обърна към лорд Пенрод. — Ферсо, ваш ред е.

Възрастният мъж кимна уверено и се изправи, за да произнесе кратка реч. Маниерите му бяха безупречни, позата издаваше сила. Елънд не можеше да не изпита завист, докато го гледаше как се справя с лекота с неща, които той тепърва трябваше да учи.

„Може би от него ще излезе по-добър крал, отколкото от мен — помисли си Елънд. — Може би… Не. Трябва да съм уверен в силите си. Пенрод е свестен човек и безупречен благородник, но тези неща не го правят водач. Не е чел книгите, които съм чел аз, нито разбира така добре политическите теории. Той е добър човек, но си остава продукт на своето общество — не смята скаа за животни, но и не мисли за тях като за равни“.

Пенрод приключи с встъпителната реч и се обърна към Елънд.

— Лорд Венчър, вие свикахте тази среща. Струва ми се, че по закон имате право пръв да се обърнете към Събора.

Елънд кимна и се изправи.

— Двайсет минути ще бъдат ли достатъчни? — попита Пенрод.

— Би трябвало — отвърна Елънд и застава зад катедрата. Вдясно от него проходът между скамейките и стената бе натъпкан със зрители. В залата се усещаше напрежение — Елънд за пръв път се изправяше срещу хората, които го бяха предали.

— Мнозина от вас знаят — почна Елънд, — че наскоро се срещнах със Страф Венчър. Пълководецът на една от армиите, който по нещастно стечение на обстоятелствата е и мой баща. Бих искал да ви предам накратко съдържанието на нашил разговор. Тъй като събранието е открито, ще трябва да спестя някои подробности, свързани с нашата сигурност.

Млъкна и огледа присъстващите. Забеляза объркването, което очакваше. Филин се покашля и Елънд се обърна към него и попита:

— Да, Филин?

— Всичко това е добре, Елънд — каза Филин. — Но не трябва ли първо да обсъдим въпроса, който ни събра тук?

— Въпросът, който ни събра тук, Филин — отвърна Елънд, — е как да спасим Лутадел и да му осигурим просперитет. Струва ми се, че хората се безпокоят повече от армиите — и следователно трябва първо да откликнем на техните страхове. Темата за това кой ще държи властта в Събора може да почака.

— Ами… всъщност да, така е — рече Филин смутено.

— Имате думата, лорд Венчър — обади се Пенрод. — Можете да продължите.

— Благодаря, канцлер — каза Елънд. — Искам на всички да бъде ясно, че баща ми не възнамерява да нападне града. Разбирам загрижеността ви, особено след изненадващата атака миналата седмица. Но това беше само проверка на нашите възможности — Страф се бои твърде много, за да изчерпва ресурсите си. По време на нашата среща той ми съобщи, че е сключил съюз със Сет. Но аз предполагам, че това е блъф. Подозирам, че е смятал да ни атакува въпреки присъствието на Сет. Тази атака обаче беше спряна.