Сделката на капитан Ворпатрил

Бижутата тъкмо бяха подхванали нова поредица подскоци, по-дълга от предишните. Иван се намръщи, стана, извади един от стиковете с помпони от земята и го огледа. Не беше много тежък. Повърхността му беше на ивици с бонбонени цветове. Имаше метален пръстен за по-голяма здравина. Наклони стика да погледне върха му — беше тъмен и кух сякаш. Звездичка, намръщена повече от обикновено, се приближи, издърпа маркера от ръката му, размаха го енергично и го заби отново в земята.

— Не барай сценичните маркери — смъмри го. — Някой може да пострада. — Трудно беше да се каже, но на Иван му се стори, че цветните ивици са се променили. Обърна се и отиде да седне при Саймън.

Този път музиката звучеше като микс от жизнерадостен марш и оплакваческа песен, като жени, които изпращат своите храбри мъже и синове на бран. Чер изпълни още една серия салта. За пореден път.

Значи… какво му беше различното на Чер? Определено не изглеждаше по-атлетичен от Риш и другите. Защо те не правеха салта?

Каза го на глас, преди да се усети:

— Чер е най-тежкият от тях.

Саймън му хвърли поглед изпод вежди, пак с онази тънка усмивка.

Зазвуча нова мелодия. Риш беше разпределила между другите три дами-Бижута звънчетата, които Иван ги беше видял да носят с Тедж на глезените си по-предния ден. Започнаха нов танц… или по-скоро част от танц, защото, изглежда, тренираха отделни стъпки, а не цяла композиция. Този път музиката беше игрива, а темпото — това ли беше правилният музикален термин? — различно. Темпото… или честотата?

Чер се засили и изпълни нова поредица салта.

Иван примигна. И изтърси:

— Звуково картографиране.

Усмивката на Саймън се разшири.

— Губиш си времето в Операции, Иване. Все повече се убеждавам в това. Напоследък де… — Лицето му се изкриви от някакъв спомен, за който Иван не смяташе да пита. — В по-ранните етапи на кариерата ти това… не беше толкова очевидно.

— Аз пък не мисля така. Нещо повече, адмирал Десплейнс не мисли така. Харесва ми в Операции.

— Е, сигурно. А и на майка ти й харесва, че си там… — ново кривване на устните — заради относителната сигурност.

— Отдавна никой не се е опитвал да взриви сградата на Операции. Винаги вие сте първата мишена.

— Да, една от многото невъзпети услуги, които ИмпСи прави на обществото — да служи като жив щит за Операции. Но дали от Операции някой някога е казал „благодаря“?

За последното Иван нямаше представа. Коментарите в службата по повод докладите на ИмпСи обикновено бяха предшествани от люти ругатни, но може би беше въпрос на навик и нищо повече.

— Някой опитвал ли се е да взриви Операции наскоро? Или изобщо? Тоест, откакто новата ни сграда е била построена, след като са изравнили със земята старата по време на Претендентството?