Пирамидата на бог Слънце

— А аз на всичкото отгоре закрилях тоя псевдокамерхер!

— Въпреки неговата наглост и неблагодарност! Не се разкайвай! Само добрият познава благодарността, но не и такъв човек! Впрочем по време на разговора с владетеля се случи и друг епизод. Аз именно бях два пъти при него. Първия път му разказах всичко, показах му също писмото на Емир-и-Силлан и му прочетох редовете. Тогава той каза, че Палача сега бил съвсем близо до нас. Намирал се тук, помолил за аудиенция и тя му била отредена за сега. Когато после си тръгнах, Мултасим действително стоеше в чакалнята и трябваше веднага да влезе. Беше си свалил балапуша[92] и аз се възползвах от благоприятния случай да пъхна писмото в един от джобовете, в който имаше някакъв бележник, и значи със сигурност щеше да бъде намерено. При аудиенцията на сбогуване научих от шаха, че този човек ме обвинил в покушение срещу живота му и противозаконно задържане и помолил за най-строгото ми наказание. На владетеля много му се искало да нареди веднага да го арестуват и обесят, но имайки предвид нашите планове, проявил предпазливостта да отговори, че когато му дойде времето, ще научи резултата. От този отговор Гхулам ел Мултасим сметнал, че трябва да назове местонахождението си за близките дни, и казал, че отива в Хоремабад, за да гостува на шейх ул ислям. Де да подозираше какво знае и мисли шахът за този сановник!

— Значи сега имаме в наша близост двама обични приятели и вероятно към тях ще се приобщават все повече!

— Да, нещата отиват към развръзка и нашето състезание ще бъде началото на бързия край.

— Няма отърване! Довечера, когато няма вече кой да ме срещне, за пръв път ще изляза със Сирр на езда.

— Накъде? Към пистата?

— Засега още не. Най-напред трябва да му дам свобода, простор на движене. Може би ще избера пътя към проходите.

— Тогава ще трябва да минеш през дуара, който е по-добре да избягваш. Най-хубаво се насочи на север. По каменоломния път надолу, вляво покрай хълма и сетне по широката тревиста падина надясно. Така скоро ще стигнеш до една равнина, където може да се галопира дори в по-тъмна нощ, защото земята е равна и сигурна като ей този дъсчен под.

Тук трябваше да прекратим разговора, защото видяхме от стражевата кула да се задава Джафар с писмото до шаха в ръка. Слязохме да кажем още няколко думи на Кара. Баща му беше накарал да прибутат леглото до самия край на покрива, за да види заминаването на сина си.

— Аллах да те съпровожда, любимецо мой! — викна той надолу. — Предай на шах-ин-шаха нашата благодарност. Следващото писмо ще му занеса аз лично! Сега внимавай и се върни, както си тръгнал — здрав и с писмо!

Само няколко минути по-късно стоях отзад при конете. Гледах надолу към езерото. Видях Кара и придружителя му вече много надалеч. Почти е невероятно какво може да постигне една истинска, добре приучена бишаирска камила!

След това отидохме за студения плодов десерт. Беше отличен. Поне не беше объркан от вълнението, в което мислех, че все още се намира неговата весталкска приготвителка. После се отдадох на почивката, докато горе при нас и долу в дуара стана тихо и вече не виждах да гори светлина. Взех си седлото и такъмите и слязох при Сирр.