Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— Ти си великолепен юначага, Сирр, ти си несравним! — възкликнах възторжено. — Не само шахът те изпрати при нас, а един по-висш! Той е пожелал да бъдем спасени чрез теб!
Той потърка красивата си, изящна глава о рамото ми, пощипна няколко пъти с бърни косата ми и ме близна после по ръката. Качих се отново, за да не го излагам без движение на острия вятър. Седях, без да взема прехвърлената през седлото юзда и без да докосвам тялото под синпуша[94].
Той също стоеше неподвижен. Така се изчаквахме един друг — аз усмихнат, а той, за да ми се подчини. Но след като от моя страна така и не последва нищо, обърна отново глава към мен и даде да се чуе същото полуизцвилване както веднага след пристигането ни, само че не толкова късо, а по-дълго и в няколко интервала. Прозвуча почти така, сякаш ми бе държал една малка реч: "И какво ще правим сега? Аз си имах моята воля. Сега ме познаваш. Сега ти си отново господарят. Така че се раздвижи!"
Погалих го отново по шията, взех юздите и прилепих бедра. Той отметна доволно глава и пое напред. Прекосихме цялата равнина, спуснахме се по хълма и поехме към къщи по същия път, по който бяхме дошли. Асил се изправи да ни поздрави и си легна после отново. Свалих юздите и седлото и отидох да взема няколко ябълки и парцалите, с които ме беше снабдила Шакара. Сирр не беше изпотен, нямаше и следа от повишена топлина. Но въпреки това го изтрих грижливо, отнесох седлото и сбруята на мястото им и се качих горе в жилището си.
От равния покрив погледнах още веднъж надолу. Сирр също си беше легнал — плътно до Асил. Бяха доближили глави. Тогава чух под себе си шум, от балкона на Устад. Той беше седял там. Сега стана и влезе вътре. Това бе любовта към мен. Добрякът!
2. Събранието на педерахн
Когато се събудих на другия ден, беше светло, но не видях слънцето, макар небето да беше безоблачно. Станах бързо, изпълнен с предчувствие. После излязох на платформата и тогава го видях. Сякаш ми се усмихваше дяволито. Там, където се намираше, стоеше обикновено в около четири часа следобед!
— На крак ли си? — прозвуча гласът на Устад от балкона долу. — Чух, че вече не спиш.
— Току-що станах! Четири часът следобед! — отговорих. — Не е ли това позор?
— Не, а необходимост! Последица от ездата — напрегнал си се повече от допустимото. Добротата на природата го е компенсирала. Как се справи с ездата?
— С най-голяма удовлетвореност! После ще ти разкажа. Но моите бедни, клети коне! Два пъти не им е даван зоб. Всичко проспах!
— Не се кахъри! Понеже не стана, аз го сторих вместо теб. Вода, ечемик, ябълки. Те са задоволени, но ми дадоха да разбера, че предпочитат теб. Какво ще правиш сега?
— Ще отида при тях, после ще се изкъпя и ще погледна къде има нещо за ядене.
— Естествено при мен. Чаках те с обяда.
— Къде е Джафар мирза?
— Долу в дуара. Там го срещат с удоволствие. Неговият благ, добродушен нрав бързо му спечели сърцата на хората. Хайде ела после при мен, ще се разпоредя за яденето!
Когато отидох на пасището, не само Асил дотърча при мен, но и Сирр. При последния това бе за пръв път. Разбрах, сега той беше мой!
Необичайно дългият сън ме поучи, че нощната езда все пак е била по-напрегната, отколкото си бях мислил. Но на някой обикновен кон нямаше да се осмеля на подобно нещо. Бях възнамерявал тази вечер да я повторя, след отиването в руините, но от предпазливост реших днес да направя пауза. Главната ми задача беше в деня на състезанието да бъда способен за участие. При това положение беше задължително да се избягва едно пришпорване на природата. Впрочем при Устад проявих такъв апетит, че той, който иначе ме знаеше като умерен в яденето, се зарадва и каза усмихнато:
— Това е добре, скъпи приятелю. Само порядъчно хранене и спане, иначе няма да можеш да станеш пак това, което си бил! Сега аз съм си тук и ще те освободя от всичко друго. Ще ме осведомиш за всичко и ще живееш само за себе си и Сирр, за да не направите засечка на състезанието!
— Добре! Отстъпвам ти всичко, но в замяна те моля да ми предоставиш ашика. Или ще искаш ти да идеш днес при него, за да присъстваш на срещата на педерахн?
— Не. На тази територия не бива да те последвам. Но ти внимавай! Работата е извънредно опасна, защото тези силлан са способни на всичко, а ашикът може би още не е съвсем сигурен!
94
Синпуш — седлова подложка — б.а.