Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Вътрешно бях покъртен, но не го показах, а посочих къщата и рекох:
— Устад си е тук, нека той реши. Иди при него!
Поведе коня си. Докато минаваше край мен, очите му се спряха на Сирр с такова възхищение, сякаш е видял нещо неземно. Но не се осмели да каже още нещо.
Не погледнах след него, ала веднага след това чух да изликува женски глас. "Весталката" отново прие своето любимо и палаво "дете". Това бе ново вълнение за нея, което породи у мен основателния и будещ опасения въпрос, какво ли ще излезе сега от студения плодов десерт.
Когато отидох после отново отпред в двора, Кара стоеше с камилите готов за потегляне. Един от конярите на Джафар щеше да го придружава. Но докладът до владетеля още не беше готов. Устад стоеше на балкона си и ми махна да се кача. Тифл се облягаше на една от колоните пред аркадата. Когато минавах край него, каза:
— Ефенди, нашият Устад ми прости. Мога да остана. Няма ли да проявиш и ти същата доброта?
— Щом той ти е простил, значи съм ти простил и аз — отговорих. — Какво мислиш за шейх ул ислям, вече ми каза и аз се надявам, че няма да промениш пак мнението си. А как стоят нещата с Ахриман мирза? Кой му беше дал такива подробни сведения за постелята ми в аркадата?
— Аз бях — призна си той искрено. — Ашикът ни беше казал, че Ахриман е голям приятел с джамикуните, само че засега още не бивало да го покаже. Ето защо отговорих на всичките му въпроси. Смятах се за по-умен и сведущ от всички вас. Бях убеден, че по-късно ще ми отдадете право и ще се удивлявате на моята съобразителност. Ама аз съм си само една овца, ефенди, най-голямата овца, която има, догдето расте трева по планините!
— Тук си прав, Тифл! При таки кюрдите ти просто щеше да бъдеш остриган. Бъди радостен, че отърва кожата заедно с вълната!
Когато се качих горе, Устад ме посрещна с думите:
— Сигурно ще искаш да ме питаш за Тифл. Но на мен ми тегне на сърцето нещо по-належащо, за което ти не спомена пред Джафар, а именно Сирр. Той ми показа коня, когато го срещнах по пътя, а и шахът само отвори дума за него. Когато говорихме онази нощ за Сирр, не можехме и представа да си имаме, че седмица по-късно ще се намира при нас. Аз гледам на състезанието с упование, но това упование щеше да е десетократно, стократно по-голямо, ако някой тук можеше да го язди. Шахът е много любопитен дали ти ще съумееш да се справиш. Той дори не счита за невероятно да успееш. Но фактът, че Сирр ще ти позволи да го възседнеш и ще те носи накъдето искаш, няма да е достатъчен за едно такова състезание. Ти би трябвало преди туй седмици, та дори месеци наред да го изучаваш, за да откриеш школата му. А и освен това си още болен. Значи някой друг би трябвало да се заеме с тая работа, а такъв няма.
— Всичко това, което каза, драги приятелю, са второстепенни въпроси — отговорих аз. — Най-важното е дали изобщо може да си присвоим правото да използваме Сирр за състезанието.
— Безусловно, безусловно!
— Мислиш, че шахът няма да има нищо против?
— Против? Той дори сърдечно ще се зарадва, ако може да покаже, че неговата школа бие всички други. Но борбата ще бъде гореща, решителна, защото знай, срещу нас ще бъде пуснат Шейтан и ще го язди самият Ахриман мирза!
— Шейтан? Що за кон е той?
— Кхорасански пъстър жребец с удивителна бързина и издръжливост. Той е печелил като на игра всяко състезание дори срещу най-прочутите коне. Минава за непобедим и от години никой вече не рискува да заложи срещу него. Казва се Шейтан и си е дявол, тарторът на всички дяволи. Затова го наричат още Иблис. И за отбелязване е, че този Иблис не е собственост на някой мъж, а на жена. Ти се учудваш. Неговата господарка е именно онази шахзадех ханъм Гюл, която кара да я наричат Розата на Шираз, и, както сега знаем, иска да стане царица на Персия.
— Куриозно, но чудесно!
— Чудесно? Та това звучи, сякаш се радваш!
— Естествено, че се радвам! Опасявам се единствено дали действително ще доведат Иблис. От Шираз дотук пътят е дълъг!
— Шираз? А, забравих, че още не знаеш какво научих за Тифл. Ахриман мирза и ханъм Гюл сега се намират в Хоремабад, като гости на шейх ул ислям.
— Този факт щеше да е удивителен за нас, ако не ни бяха известни целите им. Но нека си пребивават където си искат, в този миг това ми е безкрайно безразлично. Питам само за Шейтан!
— Той също е в Хоремабад. Гюл винаги пътува с Двора и никога не се разделя с любимия си кон.
— Значи Иблис със сигурност ще дойде?
— Категорично! Той трябва да спечели всичките ни чистокръвни коне и да ни направи напълно безвредни!