Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— А, тъй, тъй! Това значи било наклеената пръчка, на която залепнала птицата Тифл! Той го е мислил за наше добро?
— А как иначе, ефенди? Да не би да смяташ, че Тифл би поискал някога да ни навреди? Детето си е още глупаво. Имам да го възпитавам. По-късно, когато това възпитание бъде завършено, на никой шейх ул ислям няма да се удаде да му хвърли прах в очите. Ама детето не е само глупаво, а също скромно и умно. То ще се огледа при таки кюрдите и много скоро ще осъзнае, че там само искат да го водят за носа. Тогава ще се върне. Можеш да разчиташ на това, ефенди. Аз още отсега се радвам!
— Как се казваше конят, който трябвало да язди срещу нас?
— Кис-и-Дарр.
— Странно име! Що за кон е това?
— Не зная. Тифл каза само още, че всъщност бил собственост на Устад. А сега трябва да ида в кухнята, ефенди, защото днес ще има голяма сокджа[89] със захар и лимони. Устад ме научи да я правя. Тя е едно от любимите му ястия в горещия сезон и днес той ще я има по случай завръщането си у дома.
— Внимавай тогава да не вземеш пак сол вместо захар!
— Аллах да ме предварди! Ама бесът ми още не е минал, така че нищо чудно да го сторя.
Тя се върна в своето царство, а аз продължих прекъснатия си път към конското пасище, при което се снабдих с няколко ябълки — не само за Сирр, но и за Асил. Може да прозвучи смешно, защото се касае все пак само за животни, но ми се струваше несправедливо да не дам на заслужаващия нищо, което другият получаваше, без да се е проявил. Стояха нежно един до друг, глава до глава. Не им дадох ябълките директно, а ги сложих в тревата пред тях. Двата жребеца сведоха по едно и също време глава, но и едновременно я вдигнаха. Защо? От липса на завист. Благородна кръв! Никаква следа от лакомия. Всеки от тях видя, че другият иска плодовете, и поради това доброволно отдръпна глава. Никой не посегна повторно. Сирр потърка муцуна о шията на Асил. Беше ли това подкана да си вземе и яде? Вдигнах ябълките и подадох по една на всеки. Сега двамата посегнаха… животни!
Оттук насетне отново се грижех и за Асил със собствените си ръце. Той беше свикнал на това и го заслужаваше.
Точно когато давах на двата коня вечерната им дажба ечемик, видях от другата страна на руините да се задава един ездач. Яздеше от задната долина през камъни и коренища напреко нагоре към каменоломните, избягвайки дуара. Беше кажи-речи лудешки смело! Когато достигна горната кариера, го разпознах. Беше… Тифл. Сякаш думите на неговата Пекала го бяха привлекли насам! Насочи се към пътя за звънарницата и после вляво надолу към мен. Колкото повече наближаваше, толкова ходът на коня му ставаше все по-бавен и колеблив. Накрая спря съвсем — на може би десет конски дължини от мен.
— Ефенди, мога ли да се върна? — попита.
Не отговорих. Той почака малко и продължи после смутено:
— Там отвъд е Пъкълът! Хич не ща да знам за него!
Аз естествено останах безмълвен.
— А днес дойде неделята! В петък ония се драха да пеят фалшиво целия ден. Звучеше толкова детински. На тяхно място аз направо щях да се засрамя! Днес се молих. Те видяха. Сторих го мълком; не мучах, не напявах и мотолевех монотонно като тях. Изсмяха ми се и ме нарекоха кафир[90]. Помислих си за нашите камбани, за неделното ни пение, за Бейт-и-Ходех, за моята добра Пекала, за Устад, за теб, ефенди, за всичко, всичко, всичко! И не издържах. Трябваше да се махна, на всяка цена да се махна! Не можех вече да търпя физиономиите им. Те са толкова меки, толкова благочестиви и същевременно толкова безсрамни! Сякаш те бяха свети ангели, а аз блуден, отблъснат от Бога чапкънин! Искаха да ми отнемат Ходех, на когото се кланям. И говореха за джамикуните като за щури създания, чийто устад трябвало да бъде турен под възбрана, за да станели поне донейде полезни люде. Това така ме ядоса, че щях да ги удуша до един тия главанаци. Но се преборих с гнева си, излязох тайно от дуара, взех си коня от пасището и… сега съм отново тук, ефенди!
Беше дълга реч. Но не се лееше плавно от устата му, а изреченията бяха изтръгвани на паузи, като със сила. Сега чакаше дали най-сетне ще дам отговор. Не го сторих. Тогава подтикна коня си да дойде малко по-близо, слезе и започна да се моли:
— Ама говори, де, ефенди, инак ще захвана да рева! Беше толкова погрешно и глупаво от моя страна, дето си тръгнах. Бъди добър както винаги и ми прости! А и как ли другояче ще постъпиш с мен, като съм си все старият, верен Тифл!
89
Сокджа — студен десерт от плодове — б.а.
90
Кафир — еретик — б.а.