Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— Ефенди, знаеш ли, че днес е неделя? — попита полугласно.
— Естествено!
— И че моят ашик искаше да дойде?
— Да.
— Само че няма да дойде!
— Тъй ли? Защо?
— Сигурно му е дошъл по-добър акъл и те моли да не го чакаш.
— Значи все пак е бил тук? Нима си говорила с него?
— Да, той беше тук.
— Кога?
— Заранта. В неделя аз винаги ставам по-рано от обикновено, защото искам да съм свършила с работата, когато забият камбаните. Днес бях на крак още по-рано. Отидох в градината да наскубя согханлар[87]. Тогава моят ашик внезапно застана отпреде ми и каза, че е дошъл сега, защото довечера нямало да може да дойде.
— Че накъде се кани да върви?
— Това не знам. Не успях нищичко да го питам, защото нямаше време да ми отговори. Ама като си тръгваше, беше много трогателен, много!
— Как тъй?
— Улови с едната ръка моята и ме помилва с другата по главата, така… ето така…
Показа ми как го е направил и после продължи:
— И същевременно каза: "Пекала, в последната година ние изрекохме много, много лъжи. А Устад и ефендито са толкова мили и добри хора, които в никой случай не бива да бъдат лъгани и мамени. Обещай ми, че от днес нататък ще им казваш пълната истина, когато те питат за мен!" Аз му обещах и също му дадох ръката си, че ще си сдържа думата, защото…
Спря, задавена от сълзи. После избърса малките си очички и нослето в престилката и продължи:
— Защото лъжата е… прощавай, ефенди! Сетне веднага ще взема за готвенето друга престилка… Защото лъжата е лоша работа. Човек направо не може да спи, ако е излъгал теб или Устад. И сега искам най-открито да ти кажа…
Започна наново да се бърше, и то много продължително. Сега толкова повече можеше да си го позволи, защото нали сетне щеше да вземе друга престилка. След тази процедура продължи:
— … искам най-открито да ти кажа, че работата беше по-инаква, отколкото аз ти я разправих. Този камък трябва да ми падне от сърцето, иначе няма да издържа! Моят ашик идваше не само веднъж в месеца, а…
Тук аз я прекъснах:
— Остави това, Пекала! Не искам да си причиняваш болка.
— Значи да не ти разказвам?
— Не.
— Но в такъв случай няма да си смъкна бремето и довечера няма да мога да спя!
— Напротив, напротив! Нещата са така добре уредени, все едно вече си ги разказала. Устад и аз ти прощаваме. Ако искаме нещо да научим, сами ще те питаме. Но тогава действително ще трябва да ни кажеш пълната истина. Никакви лъжи повече!
Очичките й отново се избистриха, нослето изгуби охота да проявява влажна мъка и тя отговори бързо:
— Лъжи? Никога вече, нивга, нивгаш! Сигурно и ние самите сме били лъгани, особено от шейх ул ислям, дето се направи на писар! За него моят ашик ми съобщи една много лоша работа, направо нечувана!
— Доколкото разбрах, той не е говорил много с теб!
— Това е вярно, но и другото! Представи си, тоя мизерен шейх на исляма твърдял, че носът ми бил твърде малък, устата прекалено голяма, а походката ми мязала на еленски тръс! Нека ми дойде само пак някой път! Вече го чакам! Няма да повярваш какво може да причини една такава лъжа, ефенди! Целия този ден си мислих все за това и от яд барем сто пъти посегнах по грешка. На Педехр сварих кафе от пиперени зрънца. Представи си физиономията му, когато отпи! На хората изсипах сол вместо захар в лимонадата! А в мекицата, която изпържих за себе си, намерих едно чиле конци, четири копчета и едно оловно топче за кремъклийка. Не е ли направо ужасно какви страшни последици могат да имат такива лъжи? Моят нос твърде малък! Ако тоя човек пак се появи, ще получи цялата мекица в лицето, цялата, на един път! Аз ще си я запазя! Ще лежи в готовност, през всичките дни, а после шлях — по него!
Демонстрира ми с ръце въпросното движение. Бях принуден да се засмея, но тя говореше сериозно. Ашикът май добре си познаваше своята Пекала! Беше сложил в устата на шейх ул ислям тези прегрешения срещу женската красота и с това бе постигнал повече, отколкото би могъл да постигне с всички възможни предупреждения и назидания. Можех да бъда сигурен, че тя никога вече няма да помоли благочестивия мъж за наддара! Сега продължи:
— Само на лъжите на тоя шейх ул ислям се дължи, дето моят Тифл си тръгна, макар толкова да му разправях да остане. Оня го занесъл с празни приказки, че при нас нямало да постигне нищо. Ако обаче тръгнел с него и на състезанието яздел Кис-и-Дарр[88], веднага щял да бъде приет сред старейшините на таки кюрдите. Само за няма и година щял да стане шейх, а сетне кой устад щял да ти се възпротиви срещу един съюз на джамикуните с таки кюрдите, който щял да ги направи толкова могъщи, че никой враг нямало да се осмели да се залови с тях.
87
Согханлар (тур.) — кромид — б.а.
88
Кис-и-Дарр — Булеварден роман — б.а.