Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— В такъв случай съм доволен. Аз ще яздя Сирр! Но никой преди това не бива да подозира нищо, с изключение на теб и Шакара!
— Ефенди! — извика той, отстъпвайки няколко крачки от мен.
— Да, аз ще го яздя! — уверих. — До момента не беше сигурно, но сега е твърдо решено.
— Нима той те търпи?
— С удоволствие!
— Но ти не познаваш неговата школа и никоя от тайните му!
— Той няма нито едното, нито другото. Никога не е бил подчинен на някаква школа или наука. Тя може действително да дресира някоя стара кранта, някой неудачен кон с чиста или примесена кръв, но никога не би направила послушен един истински благороден кон, защото упорито отрича неговата душа. И тайна? Аз се отнасям към Сирр според най-голямата и любвеобилна тайна на природата. Той прояви готовност още при първия опит. Трябва само да заживея съвместно с него. Празникът започва в неделя. Понеделникът е определен за предходните състезания. Главното надбягване е във вторник. Това са десет дни — достатъчно време да се възстановя физически напълно и изцяло да спечеля Сирр. Още не познавам Шейтан и нито тази ханъм Гюл. Кой знае на какви хитрини и дяволии е приучен да бяга. Но щом ти казвам, че дори с Асил не се страхувам от него, и значи толкова по-малко със Сирр, то можеш да бъдеш спокоен!
Той се усмихна радостно в лицето ми, подаде ми ръка и отговори:
— При това положение за нас всичко, всичко стои добре, даже отлично! Аз ще яздя моята Сахм, а ти Сирр.
— Може би и Асил! — вметнах аз. — Кара ще го получи. Но ако сметна за необходимо, ще го възседна сам.
— Тогава само се храни, храни се и се грижи за себе си, приятелю мой! Защото виждам, че ти ще си този, който ще нанесе решителния удар.
— Не да ям, а да се упражнявам е главното. Ще започна още днес.
— За тая работа е вече твърде късно!
— Не, защото ще се упражнявам само през нощта. Никой не бива да види Сирр преди последния миг. Противниците ще изведат Шейтан едва в последното, решаващо състезание, като мислят, че по този начин съвсем ще ни демобилизират. Тогава ще доведа и аз искристия арап, не по-рано! Ти сигурен ли си в твоята кобила?
— Половин ден на седлото и тя си е отново моя!
— Хубаво! А какво е положението с така наречения Кис-и-Дарр, за когото спомена Пекала?
— Това е една безпримерна подлост, низост от страна на шейх ул ислям спрямо мен. Този кон всъщност е мой, да, без всяко съмнение мой. Навремето ме измамиха с него и сега искат напълно да ме сразят, поругаят и изложат. Нека ти разкажа, ефенди!
Ведрото му досега лице помрачня, когато започна:
— Неговото име в действителност гласи само Кис, което, както ти е известно, е арабската дума за "роман". Защо нарекох коня, когато се роди, така, а не другояче, няма защо да обяснявам точно на теб, който също пишеш книги. Това "и-Дарр" (лоша стока, булевардна) са прибавили едва сега! Кис произхожда от расови родители. Светлокафяв, с най-добри качества, той обещаваше да прави чест на своите родители и мен. Тъкмо когато се бе развил за яздене, се срещнах с един шейх на кюрдите кутуби, който ме помоли да му го заема срещу определена такса за селективен разплод. Искаше да подобри расата на конете си и беше убеден, че Кис най-добре подхожда за тази цел. Мъжът говореше така почтено, честно и порядъчно, че го дарих с доверието си. Заех му Кис. Той се съгласи на всички мои условия, даде ми ръката и думата си и изплати първата наемна такса. Но останалите вноски така и не постъпиха. Това беше преди двадесет години. Оттогава въпреки всички въпроси и напомняния не получих нито таксата, нито коня си. Мъжът умря. Неговите наследници продадоха Кис. Те и купувачът твърдяха, че конят не ми принадлежал, макар да знаеха, че такава раса никога не се продава. На всеки кутуби кюрд е известно, че подобни коне човек изпуска от ръцете си само срещу продължителна, многогодишна рента. Видях Кис само още един-единствен път, немного отдавна. Беше над двайсетгодишен, преуморен, обезобразен, целият в рани, опропастен, изпоплескан, превърнат кажи-речи в карикатура. И сега шейх ул ислям поискал купувачът да му го прати, за да го използва открито срещу мен в това западнало състояние. Карикатурата на един кон трябваше да бъде яздена от карикатурата на един човек, сиреч от Тифл, за да бъде представено пред очите на всички доказателство, какво пагубно влияние имам върху възпитанието на хора и животни! Но преди всичко клетото, преднамерено зле третирано животно ще бъде обявено в състезанието под името не Кис, а Кис-и-Дар, значи не като Роман, а като Булеварден роман. Виждаш с какви средства се борят против мен тези "Божии подобия"!