Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Кандидат-подофицерът тържествено погледна школника и продължи:
— Изключиха го от школата само заради интелигентността му, защото беше писал във вестника, че в казармата тормозели войниците. Ама как да не тормозиш такъв учен човек, щом не може да разглоби затвора на пушката даже и след като си му го показал десет пъти? А когато се каже: linksschaut! — той сякаш нарочно върти кратуната си надясно и те гледа като гарга. Като прави хватки, не знае какво да хване по-напред, ремъка или паласките, а когато му показвате как ръката трябва да се смъкне надолу по ремъка, той ви гледа като теле железница. Той даже не знаеше на кое рамо се носи пушката и козируваше като маймуна, а при обръщания в движение — боже мой — да го бяхте видели какво правеше, когато се учеше да марширува! Когато трябваше да направи кръгом, на него му беше все едно на коя страна ще се завърти и цап, цап, цап, можеше да извърви още шест крачки и чак тогава да се обърне като петел на въртележка. При маршировката вдигаше крака като стар подагрист или танцуваше като стара проститутка на събор.
Кандидат-подофицерът плю:
— Нарочно му зачислих много ръждясала пушка, за да се научи да я чисти. Той я триеше, както пес дръгне кучка, но даже да си купеше още две кила кълчища, пак нямаше да може да направи нищо. Колкото повече я триеше, толкова по-лоша и по-ръждива ставате. На рапорта пушката му минаваше от ръка в ръка и всеки се чудеше как е възможно да е толкова ръждива. Нашият капитан винаги му казваше, че от него никога няма да излезе войник, да иде по-добре да се обеси и да не яде напразно войнишкия хляб. А той само примигваше под очилцата си. За него беше голям празник, когато не го накажеха с verschärft или връзване на пръсти. В такива дни той обикновено пишеше статийките си за тормозенето на войниците. Най-после веднъж направиха проверка на куфарчето му. Божичко, колко книги имаше само той! И то все за разоръжаване, за мир между народите. Заради това отпътува за гарнизонния затвор и се отървахме от него. По-късно той се появи в канцеларията, където му възложиха да води книгата за храната, за да не се среща с войниците. Такъв беше тъжният край на тоя интелигент. А той можеше да стане съвсем друга клечка, ако поради глупостта си не беше загубил правото да следва в школата. Можеше да стане поручик.
Кандидат-подофицерът въздъхна:
— Гънките на шинела си даже не умееше да изглади. Чак от Прага си изписваше разни води и масла за лъскане на копчета и все пак копчетата му бяха ръждиви като Есау324. Ама да плямпа, умееше и когато беше в канцеларията, само философствуваше. Имаше си тоя навик от по-рано. Както ви казах вече, на езика му все беше „човекът“. Веднъж, когато пак беше се впуснал да разсъжда над локвата, в която трябваше да се пльосне но командата „легни“, аз му казах: „Като приказвате все за човека и за калта, защо не си спомните, че човекът е бил сътворен от кал и хич и не са го питали дали иска, или не.“
След като се наприказва, кандидат-подофицерът остана доволен от себе си и зачака какво ще отговори школникът. Обади се обаче Швейк:
— Заради същите работи, заради такъв тормоз преди години в трийсет и пети полк някой си Коничек беше убил себе си и кандидат-подофицера. „Куриер“325 писа за това.
Кандидат-подофицерът бил намушкан с кама на трийсет места, от които повече от дузина били смъртоносни рани. Войникът след това седнал върху мъртвия кандидат-подофицер и се пробол. Друг случай имаше в Далмация. Там пък бяха заклали кандидат-подофицера си и до днес още не могат да открият кой го е сторил. Всичко стана забулено в неизвестност, знае се само, че закланият кандидат-подофицер се наричал Фиала и бил от Драбовна край Турнов. Зная и за още един кандидат-подофицер от седемдесет и пети полк, Рейманек…
В този миг приятният разговор беше прекъснат от силно изпъшкване откъм скамейката, на която спеше оберфелдкурат Лацина.
Отчето се пробуждаше в цялата си красота и достойнство. Пробуждането му беше придружено със същите явления, които съпровождали и ранното пробуждане на младия великан Гаргантюа, както го е описал старият веселяк Рабле.
Оберфелдкуратът на скамейката пърдеше, оригваше се и гръмогласно се прозяваше. Най-после той седна и учудено попита:
— Дявол да го вземе, къде се намирам?
Като наблюдаваше пробуждането на началството, кандидат-подофицерът отговори твърде чинно:
— Вие се намирате в арестантски вагон, господин оберфелдкурат.
По лицето на оберфелдкурата се изписа удивление. Известно време той седя мълчалив и дълбоко замислен. Напразно. Между онова, което беше преживял миналата нощ и тая сутрин, и пробуждането му във вагона, прозорците на който бяха снабдени с решетки, имаше море от мъгла.
324
Библейско лице — син на Исака. — Б.пр.
325
„Пражки илустровани курир“ — сензационно илюстровано списание. — Б.пр.