Пътят на кралете (том II)

Остави стойката „мирно“ и се отдалечи от пропастта. Останалите го погледнаха изненадано. Напоследък Каладин гледаше целите сражения по този начин. Войниците на Садеас бяха забелязали. Мнозина смятаха, че така мостовите се простират извън чергата си. Някои, изглежда, уважаваха Мост Четири за демонстрацията. Знаеше, че за него се носят слухове заради бурята; към тях се добавяха и тези.

Мост Четири го последва и Каладин ги поведе през каменистото плато. Нарочно не гледаше към осакатеното и премазано тяло на моста. Дуни бе един от малкото мостови, у когото бе останала някаква невинност. А сега бе мъртъв, премазан от Садеас, ударен от своя и от вражеска стрела, отхвърлен, забравен и изоставен.

Каладин не можеше да направи нищо за него. Затова се насочи към мястото, където на някакъв голям камък изтощени лежаха хората от Мост Осем. Каладин си спомни как лежеше така след първите си наряди с моста. Сега почти не се усещаше задъхан.

Както обикновено, останалите мостови отряди бяха оставили ранените си при оттеглянето. Един от Мост Осем пълзеше към другите със стрела в бедрото. Каладин го доближи. Човекът бе с тъмнокафява кожа и кафеви очи, гъстата му черна коса бе вързана на дълга сплетена опашка. Около него се носеха духчета на болката. Той погледна нагоре, когато Каладин и останалите от Мост Четири застанаха над него.

— Не мърдай — спокойно му каза Каладин, коленичи и обърна мъжа, за да разгледа добре раненото бедро. Замислено посочи раната.

— Тефт, трябва ни огън. Извади огнивото си. Скала, още ли държиш иглата и конеца ми? Ще ми трябват. Къде е Лопен с водата си?

Хората от Мост Четири мълчаха. Каладин вдигна поглед от объркания ранен човек.

— Каладин — каза му Скалата. — Знаеш как се отнасяха с нас останалите мостови отряди.

— Това няма значение — отвърна му Каладин.

— Не са ни останали никакви пари — намеси се Дрей. — Дори ако съберем заплатите си, едвам ни стига за превръзки за собствените ни хора.

— Няма значение.

— Ако се грижим за ранените от останалите мостове — продължи Дрей и заклати русата си глава — ще трябва да ги храним, да ги подслоняваме…

— Ще намеря начин — отговори му Каладин.

— Аз… — започна Скалата.

— Бурята да ви вземе! — викна Каладин, стана и замахна с ръка над платото. Телата на мостовите лежаха изоставени наоколо. — Погледнете! Кой го е грижа за тях? Не и Садеас. Не и техните другари мостови. Съмнявам се дали и самите Вестители се замислят за тях. Няма просто да стоя и да гледам как зад мен умират хора. Трябва да сме по-добри! Не можем да гледаме настрана като светлооките и да се правим, че не виждаме. Този тук е един от нас. Точно като Дуни. Светлооките говорят за чест. Приказват празни приказки за благородството си. Е, в живота си съм виждал само един човек, който бе истински мъж на честта. Той бе хирург, който помагаше на всеки, дори и на онези, които го мразеха. Особено на тях. Ще покажем на Газ, на Садеас, Хашал и на всички други глупци, които биха си направили труда да погледнат, на какво ме е научил. Хващайте се на работа и спирайте с оплакванията!