Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— От Лотарио до Пеещия каубой?
— Сигурно ще е възможно да открием къде е бил снощи. Започнал да боядисва в ресторанта чак в единайсет часа. А братът на Бренда така и не се появил при Джоуни.
— Значи влизат в списъка ти със заподозрени, защото не си сигурна къде са били снощи?
— Трябва да започна все отнякъде. Ще се боря. Ако мога да установя къде са били, значи са вън от подозрение. Ако не мога, все още са заподозрени.
— И така ще огледаш всеки мъж в Ейнджълс Фист?
— Щом се налага. Мога да задраскам няколко души веднага. Ханк — има гъста брада и наднормено тегло. Пийт — прекалено е дребен. Говорихме за това и преди, но никога не се съсредоточихме върху тази идея.
— Да, предполагам, че си права.
— Значи изключваме всички над шестдесет и пет и под двайсет години. Не беше стар човек, нито пък хлапе. Мъже с брада или мустаци, много по-високи или по-ниски от среден ръст. Знам, че може да не е човек от града…
— Мисля, че е местен.
— Защо?
— Чу ли кола снощи? Не си. Как се е измъкнал без кола?
— Пеша?
— Може колата да е била достатъчно далеч, за да не я чуем. Но ако е външен човек, трябва често да е наоколо, за да знае разписанието ти. Кога си у дома, на работа или тук. И все някой щеше да го забележи и да се раздрънка. Знаеш как клюкарстват тук.
— Да, всички си падат по клюките — потвърди Рийс.
— Никой не е оставал в хотела за повече от седмица от април насам. А сам мъж — не повече от два-три дни. Някои от бунгалата са дадени под наем, но също за кратко време. И то на семейства или групи. Възможно е да е семеен човек, но не вярвам.
— Направил си известни проучвания.
— Да, това е един от методите ми на действие. Възможно е да е на палатка — продължи Броуди, — но пък ще му се наложи да идва в града за продукти. А дори да пазарува другаде, пак ще му се наложи да идва в града, за да те проучи и да извърши всичко, което ти причини досега. Ако дойде в града повече от веднъж, веднага ще го забележат. Така че най-логично е да е един от нас.
— Броуди, не искам да се обаждаме в полицията отново, освен ако… освен ако не е въпрос на живот или смърт.
— Добре, само аз и ти, слабаче.
— Харесва ми как звучи.
— Странна работа. На мен също.
Реши да поосвежи снощните зеленчуци със свински пържоли, пюре, зелен фасул и бисквити. Докато картофите се варяха, а пържолите киснеха в марината, седна до кухненската маса и включи лаптопа си.
Първо се зае със списъка — всеки мъж в Ейнджълс Фист, който се вписваше в профила.
Под имената записа всичко, което знаеше за мъжете.
Уилям Бътлър — Ло. В края на двайсетте години. Живял в Ейнджълс Фист почти през целия си живот. Познава района добре. Наясно е със следотърсачество, туризъм, къмпиране. Възможно ли е двойката край реката да се е появила там на коне? Каубой, женкар. Шофира пикап. Лесен достъп до кабинета на Джоуни и ключовете. Готов да пристъпи към насилие, когато побеснее, както демонстрира в бара на Кланси.
Думите й прозвучаха прекалено студено, когато ги прочете. И вероятно не бе справедливо да не отбележи, че Ло изглеждаше мил, обичаше майка си и притежаваше значителен чар.
Продължи с Рубен.
В началото на трийсетте години. Работи в ранчото за туристи. Познава района добре, също като Ло. Сръчен е. Шофира пикап и има пушка. Слиза в града поне веднъж седмично. Обича да пее в бара. Имал е връзка с омъжена жена. Възможно е тя да е жертвата.
Рийс въздъхна. Знаеше, че Рубен обича полусурови пържоли, пържени картофи и пай. Но това не й помагаше с нищо.
Продължи да записва имена и информация. Спря и се почувства леко виновна, когато стигна до доктор Уолъс. Той едва влизаше във възрастовите граници, но пък бе здрав и жизнен. Ходеше на дълги разходки, ловеше риба и бе добре дошъл навсякъде. А дали човек, който лекуваше, нямаше да знае и как да убива?
След него идваха Мак Дръбър, Джеф от магазина за алкохол, шерифът и вечно готовият да помогне Линт. Мисълта, че всички тези мъже, които познаваше и смяташе за приятели, влизат в списъка й, я накара да се почувства зле.
Приключи и копира всичко на портативния хард диск. Прибра лаптопа и успокои нервите и вината си с готвене.
От другата страна на езерото Ло почука на вратата на Линда-Гейл. Държеше красива роза в ръка и бе изпълнен с желание.
Вратата се отвори. Той протегна розата и поздрави:
— Здрасти, сладурче.
Линда-Гейл не пое цветето, а застана с ръце на кръста.
— Какво искаш?
— Теб — отвърна той, като я прегърна със свободната си ръка, но момичето отстъпи назад и се опита да затръшне вратата.
Ло успя да пъхне крак в процепа и я отвори широко.