Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Докато се приготвях за вечерното си посещение в Белвю домашният ми телефон иззвъня. Обаждащият се беше скрил номера си — пишеше „Блокиран“.
Никой във ФАТС, в това число Парези и Уолш, не би се обадил на този номер, а Кейт нямаше да крие номера на мобилния си. Така че може би бяха родителите ми. Или пък нейните. Но и при техните обаждания не пишеше „блокиран“, а „Досадно обаждане“.
Е, най-добрият начин да разбера… Вдигнах слушалката.
— Кори слуша.
Мълчание. Знаех кой е.
— Аз съм — каза глас със странен акцент.
Не отговорих.
— Господин Кори? Обажда се Асад Халил.
— Очаквах обаждането ти — казах хладно.
— Знам, че си го очаквал. Открих номера ти в мобилния телефон на жена ти и се обаждам, за да изкажа съболезнованията си за смъртта й.
— Това е наистина извратено.
— Както и за смъртта на твоя приятел и колега господин Хейтам.
— Ти уби също така жена му и дъщеря му. Що за човек си?
— Не разбирам въпроса ти.
— Ще гориш в ада.
— Не, ти ще гориш в ада. Аз ще живея вечно в рая.
Не отговорих. По линията настъпи тишина и чух на заден план минаващи автомобили.
— Преди три години ти казах, че ще се върна, и виждаш, че спазих обещанието си — каза той. — Несъвършен човек съм, господин Кори. Невинаги спазвам думата си, но когато обещая, че ще убия някого, го убивам.
Отново не отговорих.
— При предишното ми идване приказваше доста повече — напомни ми той. — Е, знам, че си опечален от смъртта на жена ти, а това прави човек… по-неразговорлив. И може би не толкова арогантен и нагъл.
Отново не отговорих и оставих мълчанието да се проточи.
Отдел „Анализ на комуникациите“ не подслушваше телефона ми, но наблюдаваха номера и щяха да проследят всяко обаждане до източника му — който в случая със сигурност беше мобилен телефон.
Халил сякаш четеше мислите ми.
— В момента пътувам в автомобил и този телефон скоро ще бъде изхвърлен през прозореца — каза той. — Разполагам с много телефони, господин Кори. Няма да ме намериш по този начин.
— Но въпреки това ще те намеря. И ще те убия. Обещавам ти.
— Не си достатъчно умен, за да ме намериш, нито достатъчно мъж, за да ме убиеш. Аз ще те намеря и ще те убия.
— Аз не се крия, задник такъв. Знаеш къде живея и къде работя. Ако ти стискаше, щеше вече да си опитал. А вместо това убиваш беззащитни жени и мъже, които не са ти направили нищо, както и сънародници, които са ти имали доверие. Ти си шибан страхливец.
Той не отговори и си помислих, че е затворил, но после отново чух фоновия шум. Накрая той рече:
— Мислеше ли, че съм страхливец, когато всички скочихме от онзи самолет? Всъщност ти беше онзи, който изглеждаше уплашен.
— Не, задник, ти изглеждаше като насран от страх, когато изстрелях няколко куршума по теб. Намокри ли гащите?
Той не отговори пряко, а каза с вече не толкова хладнокръвен глас:
— Казах ти, че ще убия онази курва, и го направих. И ти я гледаше как умира, как кръвта й изтича като на уплашено агне с прерязано гърло… Аз пък вкусих кръвта й.
Поех дълбоко дъх.
— Достатъчно глупости. Трябва да се срещнем…
— За съжаление, този път не можем да се срещнем. Обещавам ти обаче, че ще се върна. И ще те убия.
— Защо бягаш?
— Не бягам. Свърших работата си тук, с изключение на теб, а това може да изчака. Така ще имаш време да се замислиш за участта си.
— Да не би да те е страх от мен?
— Господин Кори, не се опитвай да ме провокираш като миналия път. Тогава ме ядоса и затова жена ти е мъртва, затова можеш да смяташ и себе си за мъртъв.
— Трябва да се срещнем и да приключим с това. Още сега. Ще изляза сам…
— Моля. Не говориш на някой идиот. Когато се срещнем, аз ще избера времето и мястото и ще съм сигурен, че си сам.
— Да не би да си изминал целия този път само за да ми кажеш, че си отиваш?
— Доколкото имаш представа, вече съм си отишъл. Или може да съм все още тук и да размисля дали да не се видя с теб, преди да си тръгна.
Всичко това започваше да звучи като пълна идиотщина. Искаше да ме накара да повярвам две неща — първо, че се е махнал и мога да се отпусна, и второ, че още е тук и трябва да се тревожа.