Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Почва да ми писва — промърмори той, докато си проправяше път между гигантските сааурски воини. Един от най-добрите номера на Накор, както той наричаше магическите си умения, беше да преминава през тълпи, без да привлича излишно внимание, но това невинаги действаше и сега беше един от тези моменти.
Един сааурски воин погледна надолу и изръмжа.
— Къде се мушкаш, човече? — Гласът му беше дълбок и с остър акцент.
Накор погледна хлътналите дълбоко очи с тъмночервени ириси, оградени в бяло.
— Аз съм само един беден старец, о, могъщи. Не мога да виждам. Отивам към място, откъдето да мога да наблюдавам този чудесен ритуал.
Отначало Накор беше любопитен да навлезе в лагера на сааурците, но сега с тревога си мислеше как ще се измъкне. Те все още бяха загадка за него. Имаха доста прилики с пантатийците, както хората си приличаха с елфите, макар и само повърхностно, но когато ги разгледа отблизо, разбра, че са съвсем различни. Бе почти сигурен, че идват от съвсем друг свят и че са топлокръвни същества като хората, елфите и джуджетата, докато знаеше със сигурност, че пантатийците не са.
Би бил много доволен да обсъжда тези въпроси с някой образован сааурец, но тези, които срещаше, бяха само млади воини с презрително отношение към човешкия род. Не се и съмняваше, че ако хората в този лагер не служеха на Изумрудената кралица, сааурците с радост биха изтребили всяко човешко същество. Едва скриваха презрението си към човеците.
Средният сааурец беше висок между три и три и половина метра. Бяха масивни и широки в раменете и гърдите, но странно деликатни към врата и кръста, докато краката им бяха достатъчно здрави, за да поддържат тялото и да контролират грамадните им коне. Те не приличаха на раса от бегачи или скачачи в бягане и преходи. Всяка добра човешка дружина би доказала превъзходството си.
Гущероподобният изръмжа нещо и Накор не знаеше дали това е знак на одобрение, или обратното, но го възприе като разрешение да се промъкне, както и направи, като отчиташе какви може да са последствията, ако грешеше.
Не беше сгрешил. Воинът отново насочи вниманието към свещенодействието.
Павилионът на Изумрудената кралица бе издигнат на огромен подиум, изграден от дървета или пръст — Накор не можеше да каже, — но стърчеше два метра над другите палатки в тази част от лагера. Постройката беше обградена от сааурското войнство и за пръв път Накор видя и пантатийски жреци. Нещо повече, забеляза и пантатийски бойци. Ухили се, защото това беше нещо ново за него, а той винаги се радваше, когато откриеше нещо непознато.
Жрецът се обърна и хвърли закланото животно върху една клада, като изсипа върху него благовонни масла. Издигащият се дим беше слаб и разкъсан, черен на цвят и се извиваше нагоре бавно. Свещенослужителят и останалите сааурци наблюдаваха напрегнато. После жрецът посочи с ръка и заприказва на непознат език, но тонът беше положителен и Накор предположи, че съобщава за доброто разположение на духовете, заради предложената жертва, или че поличбите са добри, или някаква друга свещеническа безсмислица.
Накор потръпна, когато от вътрешността на павилиона се показа една фигура: мъж в зелена броня, последван от друг, който направи път на трети, чиято зелена броня беше обкована със злато. Това беше генерал Фадавах, първият командуващ воинството. Накор усети, че злото се носи около него като пушек около огън — той открито вонеше на магия.
После се появи чернокоса жена с изумруди на врата и китките, облечена в зелено наметало с дълбоко деколте, така че да могат добре да се виждат спускащите се изумруди на колието. Носеше и корона от изумруди.
— Това са доста изумруди дори за теб — измърмори Накор. Жената се движеше някак странно и когато пристъпи напред, за да отговори на приветствените възгласи на армията си, Накор се притесни. Нещо никак не беше наред!
— Верни мои! Аз, вашата господарка, която нося със себе си нещо още по-велико, ви благодаря за даровете.
Тя изчака поредните възгласи и продължи:
— Небесната орда на Сааур и Изумрудената кралица ви обещават победа в този живот и безсмъртна награда в следващия. Нашите шпиони се завърнаха, за да ни съобщят, че неверниците ни очакват на три дни път на юг. Скоро ще потеглим, за да ги смажем, след това ще налетим върху нещастните им градове и ще ги превърнем в пепел. Всяка победа идва все по-лесно и числото ни расте.
Изумрудената кралица пристъпи към ръба на платформата и се вгледа в най-близките лица, както на сааурците, така и на човеците. После посочи един мъж и каза: