Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
— Не съм я разпитвал — призна той. — Но няма никакво доказателство за вещерство и цялото семейство са честни хора и християни.
— Тя е вещица и прелюбодейка — заяви Ремигий, със зачервено от праведно възмущение лице.
— Какво? — избухна Филип. — С кого прелюбодейства?
— Със строителя.
— Той е мъжът й, глупако!
— Не, не е — заяви победоносно Ремигий. — Те не са женени и се познават едва от месец.
Филип беше съкрушен. Изобщо не беше очаквал това. Ремигий го беше хванал напълно неподготвен.
Ако Ремигий казваше истината, то жената формално беше прелюбодейка. Такъв вид прелюбодеяние обикновено се подминаваше, защото много двойки не бързаха да потърсят свещеническата благословия за съюза си, преди да са поживели известно време заедно, често докато бъде заченато първото дете. Всъщност в много бедни или отдалечени краища на страната не малко двойки живееха като мъж и жена десетилетия наред и раждаха деца, а след това изненадваха някой гостуващ свещеник с молба да официализира брака им, когато вече са им се родили внуци. Но едно беше енорийски свещеник да прояви снизхождение сред бедни селяци в окрайнините на Християнството, а съвсем друго, когато важен служител на приорат извършва същия акт в границите на манастира.
— Какво те кара да мислиш, че не са венчани? — попита Филип скептично, макар да се чувстваше убеден, че Ремигий е проверил фактите, преди да отвори дума за това пред епископа.
— Намерих синовете им да се бият и те ми казаха, че не са братя. Тогава цялата работа излезе наяве.
Приорът се разочарова от Том. Прелюбодеянието беше съвсем обичаен грях, но бе особено противен за монасите, които се бяха отрекли от всякакви плътски съблазни. Как можеше строителят да стори такова прегрешение? Трябваше да е съобразил, че ще е омразно за Филип. Изпитваше дори повече яд към Том, отколкото към Ремигий. Но Ремигий беше постъпил подло. Филип го запита:
— Защо не каза на мен, твоя приор, за това?
— Чух го едва тази сутрин.
Приорът се отпусна в стола си победен. Ремигий го беше изложил лошо. Чувстваше се глупаво. Това бе отмъщението на Ремигий заради поражението му при избора. Филип погледна Уейлрън. Оплакването бе направено към него: сега епископът можеше да изрече присъда.
Уейлрън не се поколеба.
— Случаят е напълно ясен — заяви той. — Жената трябва да изповяда греха си и да направи публично покаяние за това. Трябва да напусне манастира и да живее в непорочие, далече от строителя, за една година. След това могат да бъдат венчани.
Година разделени беше сурова присъда. Филип чувстваше, че го е заслужила заради опетняването на манастира. Но се притесняваше как тя щеше да го приеме.
— Може да не се подчини на присъдата ви — рече той.
Уейлрън сви рамене.
— Тогава ще гори в ада.
— Ако напусне Кингсбридж, боя се, че Том може да си тръгне с нея.
— Има други строители.
— Разбира се.
Филип щеше да съжалява, ако изгубеше Том. Но по изражението на Уейлрън разбираше, че той няма да има нищо против, ако строителят и жена му напуснеха Кингсбридж и никога повече не се върнеха. И наново се зачуди защо бе толкова важна тази жена.
Уейлрън се разпореди:
— А сега напуснете всички и ме оставете да поговоря с приора ви.
— Един момент — каза рязко Филип. Това бе неговата къща и те бяха неговите монаси, все пак. Той щеше да ги привиква и освобождава, не Уейлрън. — Ще поговоря сам със строителя по този въпрос. Никой от вас да не го е споменал на никого, чувате ли ме? Ще има сурово наказание за вас, ако не ми се подчините. Ясно ли е, Ремигий?
— Да — отвърна той.
Филип го погледна изпитателно, без да каже нищо. Последва напрегната тишина.
— Да, отче — отрони най-сетне Ремигий.
— Добре, вървете си.
Ремигий, Андрю, Милий, Кътбърт и дякон Балдуин се изнизаха един подир друг през вратата. Уейлрън си сипа още малко от горещото вино и изпъна крака пред огъня.
— Жените винаги предизвикват неприятности — заговори той. — Когато в конюшните има разгонена кобила, всички жребци хапят конярите, ритат яслите и обикновено създават неприятности. Дори скопците започват да се държат лошо. Монасите са като скопците: телесната страст им е отказана, но все още могат да надушат путка.
Филип се смути. Нямаше нужда от толкова вулгарни слова. Загледа ръцете си.
— А пресъграждането на църквата?
— Да. Трябва да си чул, че онази работа, заради която дойде да се видиш с мен — граф Бартоломю и заговора му срещу крал Стивън — приключи добре за нас.