Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Може да е било вярно навремето — рекох мрачно, — но вече не е така. Аз наистина напълно го предадох. — И поклатих засрамено глава. — Не знам как ще го погледна в очите. — Прехапах долната си устна, ужасен от мисълта. — Сигурно ме мрази вече до дъното на душата си.
— Амиии — проточи Випускника на Йейл с тънка усмивчица. — Изобщо не те мрази. Дори се обзалагам, че е съвсем наясно със ставащото тук. Не си мисли, че си първият сътрудничещ, който е попаднал в такова положение. Много по-често се случва, отколкото си мислиш. Поне сърцето ти си е било на мястото. И макар Коулмън никога да не го признае, сигурно сега те уважава повече, отколкото преди. Аз също — намигна ми. — Така че ни остава да се справим единствено с Джоел — да предотвратим по всякакъв начин прекратяването на сътрудниченето ти. Оттам нататък — каквото дойде.
Кимнах, изпитвайки вътрешно удовлетворение, че бях наел за мои защитници фирмата „Дифайс, О’Конъл енд Роуз“. Те бяха не само първокласни юристи, но и приятели, от каквито напоследък изпитвах силен недостиг. Естествено, все още бе налице вероятността Копелето да прекрати — или най-малкото да се опита да прекрати — споразумението за сътрудничене, но докато в ъгъла ми стояха Ник и Грег, а с малко повечко късмет — и Агента маниак — шансовете ми нямаше да са съвсем изгубени.
Пет минути по-късно тъмничарите ми се завърнаха в стаята за поверителни разговори и аз захванах да се кая в продължение на тридесет минути, през които им разказах всичко.
Стори ми се, че Копелето възприе нещата добре, макар да не прояви никакви емоции, а накрая само каза на Ник, че ще се свърже с него до няколко дни. За моя най-голяма изненада Вещицата и Мормона отказаха да се намесят.
А Агента маниак бе необичайно тих.
Първоначално мълчанието му съвсем ме съсипа, понеже реших, че съм разрушил завинаги всичката добра воля, която бях успял да изградя у него. Та нима не се подиграх с доверието му! Лъжех го, докато го гледах в очите — и то не само когато му предавах касетата със записа, но и когато ме конфронтира тук, в стаята за поверителни разговори. Така че имаше пълното право да забрави телефонния ми номер и да си извади съответните поуки.
Оказа се обаче, че не съм прав — той просто пазел мислите си за по-късно, когато останахме насаме. А това се случи само след десет минути, когато той ни изпрати заедно с Випускника на Йейл със служебния асансьор, през фоайето, залято от тъмнокожи мрачни полулегални чужденци, а оттам — на улицата. Тогава Випускника на Йейл тръгна наляво към метрото, а ние двамата с Агента маниак — надясно към паркинга.
Наближавахме Бродуей, зад гърба ни се извисяваше „Федерал Плаза“ 26, когато Агента маниак закова на място, плесна ме по бицепса и запита:
— Абе какво ти става, мама му стара? Да не си нещо откачил?
И аз заковах на място.
— Да — рекох. — Май откачих.
Агента маниак премина в настъпление:
— Яко си го закъсал засега! Даваш ли си сметка каква тежка битка ти предстои с Джоел? Божичко, ти май изобщо не схващаш! Направо си играеш с живота си! — Стисна устни и поклати глава. — Не мога да го повярвам! И то след като си заложих главата в торбата заради теб да пледирам шибания ти казус пред Джоел, пред шефа ми, пред неговия шеф и пред всички останали в тая сграда!
А имаш ли изобщо представа какво количество хартия съм изписал по шибания ти случай? — И пак гневно поклати глава. — Невероятно! — продължи да мърмори. — А какво ти казах оная вечер, когато беше разстроен, че те подготвям да записваш Биъл? Кажи де, нали уж имаш фотографска памет! Кажи ми бе, гений такъв: какво точно ти рекох?
С подвита опашка:
— Каза, че при аналогична ситуация и той би постъпил по същия начин. И излезе прав. Просто не знам какво повече да кажа. — Спрях, ровейки в съзнанието си за точните думи. — Не те ли интересува поне защо го направих?
— Не се хаби — отвърна ми натъртено. — Пък и вече знам защо си го сторил. И тъкмо затова сега разговарям с теб тук, навън, а не в някоя затворническа килия. — И продължи да клати глава. — Както и да е, кашата я забърка ти, а сега аз ще трябва да те оправям. Много съм ти благодарен!