Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
— Ами Иисус? Бил е евреин, а пък умрял млад, бил безразличен към парите, мислел си само за небесното царство…
Отговорът дошъл от Жак дьо Биез:
— Господа, това, че Христос е бил евреин, е легенда, пусната в обръщение именно от евреите, каквито били свети Павел и четиримата евангелисти. Всъщност Иисус бил от келтската раса като нас французите, които сме били завладени от латините много по-късно. А преди да бъдат покварени от латините, келтите били народ от завоеватели, чували ли сте някога за галатите, които стигнали чак до Гърция? Галилея се казва така заради галите, които я колонизирали. А пък и митът за девата, която родила син, е келтски и друидски мит. Само като погледнем портретите, с които разполагаме, ще видим, че Иисус е бил рус и със сини очи. И говорел срещу обичаите, срещу суеверията, срещу пороците на евреите, и е точно обратното на това, което евреите очакват от Месията, нали казва, че царството му не е на този свят. Евреите били монотеисти, а Иисус лансирал идеята за Троицата, защото се вдъхновявал от келтския политеизъм, затова го убили. Евреин бил Каиафа, който го осъдил, евреин бил Юда, който го предал, евреин бил Петър, който се отрекъл от него…
През същата година, когато основал „Ла Либър Парол“, Дрюмон имал щастието или интуицията да възседне скандала с Панамския канал.
— Много просто — обяснявал той на Симонини, преди да започне кампанията си. — Фердинан дьо Лесепс, същият, който прокопа Суецкия канал, е натоварен да прокопае Панамския провлак. Трябвало да се изразходват шестстотин милиона франка и Лесепс създал дружество с анонимен капитал. Строежът започва през 1881 година след хиляди трудности. Лесепс има нужда от още пари и пуска публична подписка. Но вече бил използвал част от събраните пари, за да подкупва журналисти и така да укрива трудностите, които постепенно се появявали, като например факта, че през 1887 година била изкопана само половината от провлака, а били похарчени вече хиляда и четиристотин милиона франка. Лесепс търси помощ от Айфел, евреина дето построи онази ужасна кула, после продължава да събира средства и да ги използва, за да подкупва както печата, така и разни министри. Така преди четири години Компанията на Канала фалира и осемдесет и пет хиляди французи, които бяха дали капаро за подписката, изгубиха всичките си пари.
— Тази история е известна.
— Да, но сега можем да докажем, че тези, които са насочвали ръката на Лесепс, са били еврейските финансисти, между които барон Жак дьо Рейнах (барон с пруско име!). Утрешният „Ла Либър Парол“ ще вдигне много шум.
И наистина вдигнал шум, като замесил в скандала журналисти, правителствени чиновници, бивши министри, Райнах се самоубил, някои важни личности отишли в затвора, Лесепс се отървал по давност, Айфел се измъкнал на косъм. Дрюмон тържествувал като човек, който бичува лошите нрави, но най-важното било, че давал нови аргументи на антиеврейската си кампания.
Още преди да се сближи достатъчно с Дрюмон Симонини бил извикан от Ебютерн както обикновено в Нотър Дам.
— Капитан Симонини — казал му той, — преди години ви дадох задача да подтикнете онзи Таксил към антимасонска кампания, която да е сякаш цирково изпълнение и да се обърне срещу най-вулгарните антимасони. Човекът, който от ваше име бе гарантирал пред мен, че всичко ще бъде държано под контрол, беше абат Дала Пикола, на когото дадох доста пари. Сега обаче ми се струва, че този Таксил прекалява. Тъй като вие ми изпратихте абата, гледайте да го притиснете, а той, от своя страна, да притисне Таксил.
Тук Симонини признава пред себе си, че в паметта му има бяло петно: струва му се, че абат Дала Пикола е трябвало да се занимава с Таксил, но не си спомня да му е възлагал каквото и да било. Спомня си само, че е казвал на Ебютерн, че би могъл да се заинтересува от случая. После му казал, че за момента продължава да се интересува от евреите и е на път да влезе във връзка със средите около Дрюмон. Изненадал се колко положително бил настроен Ебютерн към тази група. Нима преди не му бил повтарял постоянно, че правителството не искало да се замесва в антиеврейски кампании, попитал той?